Тихомир Лазаров – блог

Блог за портретна фотография


Вашият коментар

Фотосесии за списание #KeepAsking — Павлина Радославова

За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограkeepasking-coverничения (е, с изключение на бюджета).

Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!

Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи,  вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.

Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.

Следващото интервю беше с Павлина Радославова относно проекта ЧитАлнЯта. Това е малка двуетажна стъклена постройка на мястото на изоставен павилион в центъра на София в градината срещу Народния театър „Иван Вазов“. За да се регистрираш трябва да дариш книга. Само толкова. След това можеш да си вземаш книги за четене, както във всяка една библиотека, и след време ги връщаш. Има още


Вашият коментар

Фотосесии за списание #KeepAsking — Весела Герчева

_mg_3724-edit

За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограkeepasking-coverничения (е, с изключение на бюджета).

Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!

Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи,  вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.

Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.

С Пламена Тодорова (LinkedIn) имахме отново уговорка за интервю. В предишното такова говорихме за големите деца. А тук имахме удоволствието да говорим за малките деца и по-точно за детския музей Музейко, съосновател на който е Весела Герчева, която е също и програмен директор. Весела е археолог по образование и това беше първото, което смятах да включа в снимките й за #KeepAsking. От интервютата и снимките, които видях с нейно участие, разбрах, че най-вероятно няма да има проблем да я снимам в различни роли, защото изглеждаше като човек, който би се съгласил на това, в името на изкуството. Винаги подхождам с уважение към хората, които снимам и не бих искал да ги поставям в ситуации, в които те няма да се чувстват красиво, затова и подготвих няколко идеи. Има още


Вашият коментар

Фотосесии за списание #KeepAsking — Суни Данаджъ и Стоян Николов-Зиков от „София Диша“

_MG_3551-Edit

За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограkeepasking-coverничения (е, с изключение на бюджета).

Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!

Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи,  вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.

Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.

Третото поред интервю беше със Суни Данаджъ и нейния съпруг Стоян Николов-Зиков. Най-известното за тях е, че са организаторите на фестивала „София диша„. Сигурно сте виждали през последните години затворени софийски улици, но не за смяна на тръби за парното или за оправяне на дупките, а за да могат хора на изкуството да покажат какво умеят на специално заделено за тях пространство. Посетителите на фестивала освен да разглеждат, слушат и усещат, могат и да вземат участие в организирани от участниците работилници. Събитието се разраства с всяка изминала година, като Суни и Стоян имат все по-амбициозни цели за следващите няколко години. Има още


6 Коментари

Фотосесии за списание #KeepAsking — Явор Никифоров

_MG_3278-Edit

За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограkeepasking-coverничения (е, с изключение на бюджета).

Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!

Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи,  вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.

Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.

В серия от публикации ще разкажа как е протекло всяко от интервютата, които бяха придружени със снимки. Бях решил да снимам всеки от интервюираните с нещо, което е много специфично за него и дейността му.

Първото интервю беше с Явор Никифоров. Преди снимките се запознах с повечето от публикациите, които можеха да бъдат намерени за него в интернет. Сигурен съм, че като чете това го побиват тръпки, как някой го е проучвал. Спокойно. Аз съм от добрите. Проучвам с цел да покажа човека в хубава светлина. Има още


Вашият коментар

Предварителен поглед в един нов мой проект — „Бягството“

_MG_0851-Edit

Миналата година (да, колко време мина оттогава, почти 9-10 месеца) имах удоволствието да снимам мой проект с елементи от българския фолклор и история. Става въпрос за история в снимки, която беше заснета почти изцяло на терен (за разлика от „Писмо в бутилка„, който проект беше целият заснет на закрито и всичко беше фотомонтаж). Тъй като съм доста претенциозен относно това какво ще има в кадър и какво няма да има, не мога да се размина без да пипна някои кадри като им добавя още мъничко детайл, който да помогне на снимката.

В тази публикация показвам една от снимките, която ще участва във финалния резултат. При нея се наложи да добавя малко повече драма във фона. Моментът е такъв, че героинята е в унило състояние и исках всичко да бъде доста по-синкаво като нюанси. Това като цветове естествено го виждаме малко след залез. Планините, небето и облаците са нарисувани на ръка. Ето част от процеса на рисуване:

the-escape-illustration-progress

Надявам се тази година да мога да покажа финалния резултат.

 


Вашият коментар

„Изгледът“

woman-and-the-office-view

Имах удоволствието да работя с мой клиент за втори път. Снимките трябваше да се случат в кратък отрязък от време. Прогнозата не беше крайно обещаваща, но трябваше да се справим с прохладните температури и намръщеното небе използвайки повече усмивка и мъничко допълнително осветление.

Снимахме основно в центъра на София. Небето беше изцяло облачно и беше като софтбокс вертикално над главите ни. Всеки знае, че ако сложи осветление над главата си ще има сенки под очите. Затова взех 2 малки светкавици, за да преборят софтбоксовете над главите ни и да покажат модела в цялата й прелест. Има още


Вашият коментар

„Рокли“ — късометражен филм

Всеки, който е гледал портфолиото ми знае, че харесвам романтичните сюжети, т.е. тези, които изглеждат като от роман. Когато видя места, които имат класически или приказен вид, хора, които имат специфично излъчване съм готов да измисля проект, който да запечата това. Понякога всичко започва с идея и тогава търся местата и хората. Друг път започва от хората и местата за снимане. Има още