Тихомир Лазаров – блог

Блог за портретна фотография


6 коментара

Фотосесии за списание #KeepAsking — Явор Никифоров

_MG_3278-Edit

За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограkeepasking-coverничения (е, с изключение на бюджета).

Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!

Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи,  вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.

Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.

В серия от публикации ще разкажа как е протекло всяко от интервютата, които бяха придружени със снимки. Бях решил да снимам всеки от интервюираните с нещо, което е много специфично за него и дейността му.

Първото интервю беше с Явор Никифоров. Преди снимките се запознах с повечето от публикациите, които можеха да бъдат намерени за него в интернет. Сигурен съм, че като чете това го побиват тръпки, как някой го е проучвал. Спокойно. Аз съм от добрите. Проучвам с цел да покажа човека в хубава светлина. Има още


Вашият коментар

Бизнес фотография – Varchev Finance

vcv-20150324-_MG_2463-EditКогато работя с клиенти от различни области, винаги попадам за кратко в един съвсем друг свят с други правила, други традиции, друга терминология, друг начин на живот, друга обстановка. Радвам се, когато имам възможност да снимам света на клиентите си, тъй като портретът на бял фон не може да го улови. Портретът на бял фон запечатва изражение и характер, но не и заобикалящия малък свят на човека.

Имах възможност да направя портретни фотографии на Бисер Варчев, собственик на Варчев Финанс.  Трябваше да има няколко снимки на бял фон, както и снимки в интериора на офиса в София. Бисер Варчев изрази желание снимките да бяха се случили и в някои от другите им офиси (Лондон, Варна, Бургас), защото другите били още по-големи. Резултатите трябваше да бъдат готови по-скоро и действахме на софийска земя. Има още


3 коментара

Фотографски въпроси — как да оценя труда си или как работи класическата пазарна икономика

blog-banner

Независимо дали сте в малко село и на мегдана продавате дървени лъжици, които правите, докато пасете животните, или сте известен фотограф, който снима за големи корпорации, имате нещо общо. Общото е, че сте дейни участници в областта наречена пазарна икономика. Има още


13 коментара

Защо не снимам еротична фотография?

Реших да пиша по темата, тъй като понякога получавам запитвания за еротична или актова фотография, като целта на снимките е най-различна. Едни ги искат за подаръци, други за „бизнес“, трети за собствено удоволствие и т.н. Най-различни причини. Има фотографи, които обичат да снимат такъв тип фотографии, други — не. Всеки си има своите причини по въпроса. Повечето от причините „за“ и „против“ са чисто субективни — един харесвал това, друг го било срам, трети печели от това.

Искам да споделя моето обективно мнение, което е продиктувано най-вече от отношението ми към самите клиенти или модели, които биха искали тези снимки, отколкото заради самия мен или субективното ми мнение (каквото също имам като всеки друг).

Голото женско тяло е красиво. Сигурно така мислят и жените фотографи за мъжете. Има много красиви неща, които не снимам. Примерно не снимам пейзажи или диви животни не защото не са красиви, но защото не са основният фокус на работата ми.

В дните, в които живеем, една снимка може да маркира курса на цял един живот, тъй като споделянето на информация е толкова лесно, разпространението й може да бъде светкавично, а складирането й — почти вечно. Решението някой да си направи снимки му създава запечатан момент, който си остава завинаги, като изцапаното с кал усмихнато дете, киселата физиономия от първата хапка лимон, сватбеният ден, бизнес снимката, която е вдигнала репутацията на дадена личност и т.н. Всички тези моменти могат да се окажат както в чекмеджето, така и на първа страница в дадена медия, когато дойде определеният момент. Тези спомени са запечатан еднократен момент, но те си остават завинаги. Може би детето повече няма да се изцапа с кал, но моментът си остава запечатан, бил той изпълнен с добри или лоши настроения.

Голотата е нещо, което винаги е било нещо твърде лично (говоря общо, тъй като се намират хора, за които е обществено достояние). Снимката, както казах, не е само еднократно решение, но увековечен момент. Много млади момичета (и момчета) „живеят за мига“ и не се замислят за бъдещето си. Една фотосесия, в която разкриват голотата си може би ще им осъществи намерението „което имат в този миг“, но разбрах, че малцина се замислят за следните неща:
— един ден, когато заемат важна обществена или ръководна длъжност, дали тези снимки няма да са препънка и компромат;
— един ден, когато са в бизнес общност, няма да са известни с професионалните си качества, а със снимките, които са си правили;
— един ден, когато мечтаният за тях съпруг/съпруга се появи, дали няма да се отвърне от тях поради тези снимки (не всеки съпруг/съпруга желае да има партньор, който е показал голотата си на другите… дори да издам една малка мъжка тайна, че повечето мъже не биха искали да се оженят за жена, която няма проблем да покаже тялото си пред всички);
— един ден, когато децата им видят тези снимки или търпят подигравки от други деца поради тази причина;

Всеки може да се досети и за други възможни сценарии. Целта ми не е да изброя всички тях, но да дам насока за разсъждения.

В тези размисли не визирам хората, които съзнателно са решили разкриването на голотата им да е курсът на живота им. Това си е тяхно право и решение и аз не се меся в това. Публикацията е насочена само към тези, които не са се замисляли за бъдещето си по този начин.

Това е основната обективна причина да не снимам еротична фотография — заради самите хора, тъй като не знам дали това е тяхно импулсивно решение или целенасочени намерения. Дори импулсивното решение изглежда твърде убедително на момента. Тъй като няма как да надникна в ума на човека и в бъдещето му, предпочитам да не снимам този тип фотография.

Бъдещето на всеки е в избора, който правят в настоящето. Добре е този избор да бъде направен напълно осъзнато.


има 1 коментар

„Ретро шик“

vgr-20131003-_MG_4194-Edit

Както бях споменал в публикацията „Машинописката„, че ще споделя и втората част от снимките, които правих, докато снимах този проект. Целта на проекта бяха снимките с пишещата машина, но имаше още малко време и реших да го използвам. Често се случва, че идеи, които ми идват в последния момент, се оказват накрая в по-видни места в портфолиото ми, докато други снимки от проекта биват засенчени от тях.

Не знам дали това се получи и при този проект, защото и двете мини фотосесии са с резултати, които заеха място в портфолиото, но са коренно различни. Снимките с пишещата машина са повече като сцена от филм, докато тези в текущата публикация са с editorial/моден привкус.  Има още


има 1 коментар

„Машинописката“

vgr-20131003-_MG_4126-Edit

Аз съм старомоден човек и обичам старомодните порядки. Много от нещата в модерния свят не са ми толкова красиви, колкото едновремешните. Лесно е да се намерят идеи за снимане на ситуации от съвремието, но трудното става с това ако решим да се върнем 20 или повече години назад.

Това беше и предизвикателството на тези снимки, озаглавени „Машинописката“. Трябваше всичко в снимката да говори за 40-те или 60-те години на 20-ти век. Има още


5 коментара

Какъв размер софтбокс или чадър да си купя?

30___1573

В предишни публикации споделих виждането си по отношение на постоянното и импулсно осветление, както и разликите между софтбоксове и чадъри. Следващият естествен въпрос е: Какъв размер софтбокс или чадър да си взема? Трябва ли по-голям размер за снимки на хора в цял ръст и по-малък размер за портрети от раменете нагоре?

Тези въпроси са общовалидни и за тези фотографи, които снимат обекти, различни от хора: Трябва ли по-голям размер модификатор за по-големи обекти?

Има още