Тихомир Лазаров – блог

Блог за портретна фотография


Вашият коментар

Фотосесии за списание #KeepAsking — Георги Камов

_MG_3617-Edit

За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограkeepasking-coverничения (е, с изключение на бюджета).

Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!

Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи,  вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.

Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.

В рамките на около 2 седмици снимките бяха почти всеки ден. Трудността идваше не от мъкненето на техника от едно място на друго, а от факта, че трябваше да имам нова идея почти всеки ден. Често фотосесиите бяха уговаряни от днес за утре, защото интервюираните бяха все заети хора. На мен ми беше най-лесно да отида и да сложа една лампа с чадърче и да снимам 2 хубави снимки, но исках нещо повече за възможността, която ми се дава — да снимам интересни доказали се хора. Все пак тези снимки ще се видят от по-широка аудитория и е добре да има нещо, за което човек да върне погледа си втори път. Ако това стане, значи съм успял със снимката.

Дойде интервюто с Георги Камов. От срещата с него видях, че е много интелигентен млад мъж, с когото се общува и се работи много приятно и леко. Свикнал е с това да бъде гледан и слушан. Камерата не го плашеше. Причината за това е най-вероятно неговото текущо призвание. То е да бъде съветник на мнозина по отношение на иновативни идеи, които често целят да „изкарат от релси“ тези, които са се оставили да ги носи течението на забързаното ежедневие и да ги накара да се замислят дали това е наистина правилната посока. Посредством множеството му изяви, лекции и семинари, той дава насоки, които даже някога са толкова близки до нас, но са скрити зад множество слоеве грижи. Има още


Вашият коментар

Предварителен поглед в един нов мой проект — „Бягството“

_MG_0851-Edit

Миналата година (да, колко време мина оттогава, почти 9-10 месеца) имах удоволствието да снимам мой проект с елементи от българския фолклор и история. Става въпрос за история в снимки, която беше заснета почти изцяло на терен (за разлика от „Писмо в бутилка„, който проект беше целият заснет на закрито и всичко беше фотомонтаж). Тъй като съм доста претенциозен относно това какво ще има в кадър и какво няма да има, не мога да се размина без да пипна някои кадри като им добавя още мъничко детайл, който да помогне на снимката.

В тази публикация показвам една от снимките, която ще участва във финалния резултат. При нея се наложи да добавя малко повече драма във фона. Моментът е такъв, че героинята е в унило състояние и исках всичко да бъде доста по-синкаво като нюанси. Това като цветове естествено го виждаме малко след залез. Планините, небето и облаците са нарисувани на ръка. Ето част от процеса на рисуване:

the-escape-illustration-progress

Надявам се тази година да мога да покажа финалния резултат.

 


3 Коментари

Фотографски въпроси — как да оценя труда си или как работи класическата пазарна икономика

blog-banner

Независимо дали сте в малко село и на мегдана продавате дървени лъжици, които правите, докато пасете животните, или сте известен фотограф, който снима за големи корпорации, имате нещо общо. Общото е, че сте дейни участници в областта наречена пазарна икономика. Има още


има 1 коментар

„Писмо в бутилка“ (кратък 2.5D филм + история в снимки)

scene-07___7631

Тези, които ме познават знаят, че класическите и ретро сюжети са ми особено приятни. Преди около година реших, че е време да добавя в портфолиото си нещо, което надгражда това, което досега съм правил. Така се роди идеята за нова история в снимки, сюжета на която обмислях около месец, минавайки през най-различни идеи. В този проект реших, че няма да си поставям технически ограничения дали нещо изобщо може да бъде заснето, но реших да търся решение за всяка снимка. Това направи проекта още по-предизвикателен и труден.

Името, което избрах е също толкова класическо, колкото и сюжета на историята. Нарекох я „Писмо в бутилка“. Окончателните резултати на проекта „Писмо в бутилка“ могат да се видят и на официалния ми сайт.

За проекта реших да работя с Вера Георгиева, която освен, че е красив модел, е чудесен и търпелив човек (особено като ставаше въпрос за този проект). Ако някога имате комерсиални проекти, за които тя е подходяща като външен вид, ви препоръчвам да работите с нея. Тя не беше работила по подобно нещо преди това и сподели любопитството си как би могло да стане всичко това като снимки. Предварително уточнихме какви ще са точно дрехите на главната героиня, прическата, грима и обувките, та от съвременна млада дама, тя се преобрази в скромно и смело момиче от 19-ти век и влезе чудесно в роля.

Като черешка на тортата реших да направя и кратък филм от снимките използвайки 2.5D техника. Това прави снимките да не изглеждат плоски, но да имат усещане за тримерност и затова не е нито 2D (двумерно), нито 3D (тримерно), а 2.5D (двумерна графика с усещане за тримерност). Само работата по филмчето беше около 1 месец. Първоначално мислих да работя със софтуер за тримерна графика. Тъй като не се занимавам (все още) с такъв софтуер, реших да видя нещо безплатно и изтеглих Blender. Успях да навляза малко в дебрите на 3D моделирането и текстурирането… и се отказах по причина, че видях, че в софтуера, който вече имах закупен (Photoshop) имаше възможност за правене на малки видеа. И тъй като се чувствам по-удобно там, направих видеото с Photoshop. Възможностите за редактиране на видео там са доста ограничени, но ми свърши работа за тази цел. Все пак скромните знания, придобити по отношение на 3D графиката, не са напразни.

Ето и финалния кратък филм (около 4 минути):

Направих версия и на английски.

Както обикновено всяка от сцените в историята я бях скицирал предварително и снимките минаваха гладко и почти както беше предвидено. Ето някои от предварителните скици, заедно с резултатите. Има още


Вашият коментар

Нова история в картинки… но все още като непубликуван ръкопис

litb-teaser

В момента работя по проект, който е история в картинки, подобна на други, които съм правил преди това („Ураганен сън„, „На замръзналото езеро„, „Бизнес петък„). Приликите са само дотук. Постарах се всичко друго да е една стъпка по-далече от това, което съм правил досега. В този случай броят на снимките в историята е над 25. В сборния колаж тук съм показал части от някои от снимките. Виждате част от кораб, мост, улица, кон, гора, езеро, кей. Главният герой е в другите части на снимката. Кой е той, ще видите в бъдеще.

Проектът е готов на 70%. Надявам се следващите 30% да бъдат изпълнени в най-скоро време и да ви покажа резултатите.


13 Коментари

Защо не снимам еротична фотография?

Реших да пиша по темата, тъй като понякога получавам запитвания за еротична или актова фотография, като целта на снимките е най-различна. Едни ги искат за подаръци, други за „бизнес“, трети за собствено удоволствие и т.н. Най-различни причини. Има фотографи, които обичат да снимат такъв тип фотографии, други — не. Всеки си има своите причини по въпроса. Повечето от причините „за“ и „против“ са чисто субективни — един харесвал това, друг го било срам, трети печели от това.

Искам да споделя моето обективно мнение, което е продиктувано най-вече от отношението ми към самите клиенти или модели, които биха искали тези снимки, отколкото заради самия мен или субективното ми мнение (каквото също имам като всеки друг).

Голото женско тяло е красиво. Сигурно така мислят и жените фотографи за мъжете. Има много красиви неща, които не снимам. Примерно не снимам пейзажи или диви животни не защото не са красиви, но защото не са основният фокус на работата ми.

В дните, в които живеем, една снимка може да маркира курса на цял един живот, тъй като споделянето на информация е толкова лесно, разпространението й може да бъде светкавично, а складирането й — почти вечно. Решението някой да си направи снимки му създава запечатан момент, който си остава завинаги, като изцапаното с кал усмихнато дете, киселата физиономия от първата хапка лимон, сватбеният ден, бизнес снимката, която е вдигнала репутацията на дадена личност и т.н. Всички тези моменти могат да се окажат както в чекмеджето, така и на първа страница в дадена медия, когато дойде определеният момент. Тези спомени са запечатан еднократен момент, но те си остават завинаги. Може би детето повече няма да се изцапа с кал, но моментът си остава запечатан, бил той изпълнен с добри или лоши настроения.

Голотата е нещо, което винаги е било нещо твърде лично (говоря общо, тъй като се намират хора, за които е обществено достояние). Снимката, както казах, не е само еднократно решение, но увековечен момент. Много млади момичета (и момчета) „живеят за мига“ и не се замислят за бъдещето си. Една фотосесия, в която разкриват голотата си може би ще им осъществи намерението „което имат в този миг“, но разбрах, че малцина се замислят за следните неща:
— един ден, когато заемат важна обществена или ръководна длъжност, дали тези снимки няма да са препънка и компромат;
— един ден, когато са в бизнес общност, няма да са известни с професионалните си качества, а със снимките, които са си правили;
— един ден, когато мечтаният за тях съпруг/съпруга се появи, дали няма да се отвърне от тях поради тези снимки (не всеки съпруг/съпруга желае да има партньор, който е показал голотата си на другите… дори да издам една малка мъжка тайна, че повечето мъже не биха искали да се оженят за жена, която няма проблем да покаже тялото си пред всички);
— един ден, когато децата им видят тези снимки или търпят подигравки от други деца поради тази причина;

Всеки може да се досети и за други възможни сценарии. Целта ми не е да изброя всички тях, но да дам насока за разсъждения.

В тези размисли не визирам хората, които съзнателно са решили разкриването на голотата им да е курсът на живота им. Това си е тяхно право и решение и аз не се меся в това. Публикацията е насочена само към тези, които не са се замисляли за бъдещето си по този начин.

Това е основната обективна причина да не снимам еротична фотография — заради самите хора, тъй като не знам дали това е тяхно импулсивно решение или целенасочени намерения. Дори импулсивното решение изглежда твърде убедително на момента. Тъй като няма как да надникна в ума на човека и в бъдещето му, предпочитам да не снимам този тип фотография.

Бъдещето на всеки е в избора, който правят в настоящето. Добре е този избор да бъде направен напълно осъзнато.


Вашият коментар

Обновена функционалност на сайта

lazarovphoto.com

lazarovphoto.com

След доста време отлагане на тези промени, реших, че е време да бъдат направени и сайтът вече е обновен. Промените включват главно това как изглеждат галериите и как се държат при гледането им в по-тесни прозорци и на по-малки дисплеи (например телефони, таблети). Има още