Тихомир Лазаров – блог

Блог за портретна фотография


Вашият коментар

Фотосесии за списание #KeepAsking — Суни Данаджъ и Стоян Николов-Зиков от „София Диша“

_MG_3551-Edit

За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограkeepasking-coverничения (е, с изключение на бюджета).

Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!

Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи,  вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.

Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.

Третото поред интервю беше със Суни Данаджъ и нейния съпруг Стоян Николов-Зиков. Най-известното за тях е, че са организаторите на фестивала „София диша„. Сигурно сте виждали през последните години затворени софийски улици, но не за смяна на тръби за парното или за оправяне на дупките, а за да могат хора на изкуството да покажат какво умеят на специално заделено за тях пространство. Посетителите на фестивала освен да разглеждат, слушат и усещат, могат и да вземат участие в организирани от участниците работилници. Събитието се разраства с всяка изминала година, като Суни и Стоян имат все по-амбициозни цели за следващите няколко години. Има още


22 коментара

Как се правят професионални портретни снимки? (в 3 стъпки)

how-to-make-the-perfect-pictureЛюбител-фотограф държи в ръцете си вълшебна черна кутия, пред която благоговее. Тази кутия струва толкова много пари. Дори без обектива. Не може да не прави чудеса. Тази черна кутия в ръцете на снимащия свързва енергията си с неговата и изведнъж тези ръце насочват черната кутия само към правилните места за снимане (на фон се чува тематичната музика от „Индиана Джоунс“). Мозъчните вълни, които излъчва снимащият, не може да не влияят на черната кутия. Все пак струва много пари. А и сме 21-ви век, техниката е напреднала. Тези мозъчни вълни управляват безжично изкуствения интелект в кутията. Независимо, че моделът е застанал на шарена сянка и не се вижда много ясно, черната кутия ще преобрази нещата и ще изглежда както трябва. За всеки случай е на режим М, както правели професионалистите. Навярно М идва от Magazine (списание, на английски), смята фотографът. А обективът? Този тъмен цилиндър с перфектно изработени стъкла увеличават капацитета на черната кутия като „PK“ в номера на Голф-а конските сили. Едно, че черната кутия е толкова умна (защото струва много пари) и в комбинация с обектива ще стане нещо много повече, отколкото дори си мисли фотографът. Те ще направят снимката кристална и ясна независимо от шарената сянка и това, което вижда с очите си. От време на време се „прошепват“ заклинания към кутията. Все пак сме 21-ви век и заклинанията няма да хванат дикиш по стария начин. Затова са измислени копчетата. Терминологията не е много ясна на снимащия, но знае, че кутията ще ги разбере: Исо-двеста-една-триста-и-двадесета-еф-осем-ЩРАК! Исо-осемстотин-една-шестстотин-и-четиридесета-еф-единайсет-ЩРАК! Тези заклинания ги е взел от няколко сайта, където под снимките са били написани. Други пък са взети чрез почти хакерски умения, отваряйки скритата информация за снимката, наречена EXIF (по неясни за снимащия причини). На някои снимки дори фотоапаратът му е същият като на фотографа и чрез „заклинанието“ не може да не се получи същия тип снимка. Е, верно, първите кадри не се получиха много добре. Добре, че кутията е в гаранция, защото навярно проблемът е в нея. Ако продължи да работи така зле, ще опита да я върне в магазина, да я продаде втора ръка и да си купи по-скъпа, сиреч „по-умна“. Но преди тези радикални решения нека се щракнат още 20-30 кадъра. Все пак черната кутия е много скъпа и не може да няма изкуствен интелект и самообучение, за да разбере, че колкото повече се снима, толкова повече се нагажда към вкусовете на снимащия. А и сме 21-ви век и технически би трябвало да е възможно тук, сега и веднага. Тази техника е толкова лесно достъпна и цялата работа е просто щракане на едно копче стига да знаеш точното заклинание. Сега заклинанията ги гледа от списък, обаче веднъж като ги наизусти, професионалните снимки са му в кърпа вързани. Има още


16 коментара

Естествена светлина или изкуствена? Постоянно или импулсно осветление?

tc-20130425-IMG_2791

Има хора, които говорят за снимане с естествена светлина, Други говорят за снимане с изкуствена. Едни снимат със светкавици, а други — не. Какви са разликите? Има ли предимства и недостатъци? Какво да предпочетем? Има още


2 коментара

„Крос край езерото“

Крос край езерото

Снимането на движение винаги крие известни рискове. Тук дори не говоря за рисковете, на които са подложени моделите (а понякога и фотографите). Говоря за рисковете да получим снимка, която да носи правилното послание. В този случай исках да заснема тичащ човек, в частност, тичаща жена на красиво място край езеро. Снимките бяха планирани късно следобяд, за да хвана времето, когато слънцето не е толкова силно, но все пак осветява достатъчно околната среда. Не трябваше да е твърде късно следобяд, защото тогава поради настройките на фотоапарата, щях да имам трудности със заснемането. Има още


9 коментара

Моят „професионален фотоапарат“ не прави хубави снимки. Какво да правя?

Преди да започна същността на публикацията искам да уточня няколко неща за терминологията, която съм използвал в заглавието. Написал съм „професионален фотоапарат“ в кавички, поради причината, че мнозина използват подобен израз, когато опитват да намерят информация в търсачките. В много случаи дефиницията „професионален фотоапарат“ не е базирана на факта, че ще се върши професионална работа, а с факта, че е „черен фотоапарат със сменяеми обективи“. Абревиатурата на английски за този тип фотоапарати е обикновено DSLR, за които и главно ще говоря в настоящата публикация.

Това какъв е фотоапаратът не винаги има значение за целите на снимките. Наистина има фотоапарати, които се водят „от професионален клас“ и те са наречени така, защото изпълняват определени изисквания на професионалния бранш. Фотоапаратите от по-нисък клас не притежават всички способности, които имат тези от професионалния клас и са по-евтини. Общото при DSLR фотоапаратите от нисък, среден и висок (професионален) клас е, че изглеждат по сходен начин — черно тяло и обектив. Понякога хората смятат, че Има още