Тихомир Лазаров – блог

Блог за портретна фотография


Вашият коментар

Фотосесии за списание #KeepAsking — Павлина Радославова

За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограkeepasking-coverничения (е, с изключение на бюджета).

Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!

Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи,  вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.

Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.

Следващото интервю беше с Павлина Радославова относно проекта ЧитАлнЯта. Това е малка двуетажна стъклена постройка на мястото на изоставен павилион в центъра на София в градината срещу Народния театър „Иван Вазов“. За да се регистрираш трябва да дариш книга. Само толкова. След това можеш да си вземаш книги за четене, както във всяка една библиотека, и след време ги връщаш.

На интервюто бяхме с Ани Пенкова. Бях планирал да снимам Павлина сред множеството книги в дневна и вечерна атмосфера точно както винаги съм обичал да чета: или на приятно слънчево място или в уютно нощно кътче. По време на снимките идваха хора да разгледат и да си вземат книги и Павлина трябваше да балансира между ангажимента си като модел и като домакин на Читалнята. Беше ми много лесно да я снимам, защото израженията, които виждате си бяха съвсем нейни и нямаше нищо, за което да й давам насоки относно усмивката.

Единственият проблем беше, че навън беше доста студено и облачно и сиво. Затова трябваше да си послужа с известна доза фотографска измама, наречена осветление. Снимките, които наричам „дневни“, бяха направени с 2 светкавици. Една от тях играеше ролята на слънцето. Тя е вдясно над Павлина. Другата играе роля на запълваща светлина в помещението и осветява и лицето й. Може да видите „слънцето“ в този весел кадър:

Книгата „Лукчо“ беше специално избрана от Павлина за тази снимка, защото й казах, че искам да изглежда закачливо и дори детински.

Вторият кадър е много подобен като осветление, само че светлината зад нея е със син филтър и е доста по-слаба, за да имитира лунна светлина. Изборът на книга отново беше неин с четиво за не толкова малките: избрани стихотворения на Валери Петров.

Трябваше да направя и малко снимки на интериора, но тъй като имаше постоянно хора, трябваше да бъда внимателен кога снимам, защото снимките се ползват с комерсиална цел, а не трябва да се показват лицата на заснетите хора ако не е получено писмено разрешение. Ето как изглежда ЧитАлнЯта отвътре: 

Признавам, че репортажната фотография не ми е най-силната страна, но се надявам, че снимките са ви дали добра идея за мястото. Също така се надявам и информацията по-горе да е полезна за фотографите.


Вашият коментар

Фотосесии за списание #KeepAsking — Георги Камов

_MG_3617-Edit

За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограkeepasking-coverничения (е, с изключение на бюджета).

Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!

Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи,  вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.

Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.

В рамките на около 2 седмици снимките бяха почти всеки ден. Трудността идваше не от мъкненето на техника от едно място на друго, а от факта, че трябваше да имам нова идея почти всеки ден. Често фотосесиите бяха уговаряни от днес за утре, защото интервюираните бяха все заети хора. На мен ми беше най-лесно да отида и да сложа една лампа с чадърче и да снимам 2 хубави снимки, но исках нещо повече за възможността, която ми се дава — да снимам интересни доказали се хора. Все пак тези снимки ще се видят от по-широка аудитория и е добре да има нещо, за което човек да върне погледа си втори път. Ако това стане, значи съм успял със снимката.

Дойде интервюто с Георги Камов. От срещата с него видях, че е много интелигентен млад мъж, с когото се общува и се работи много приятно и леко. Свикнал е с това да бъде гледан и слушан. Камерата не го плашеше. Причината за това е най-вероятно неговото текущо призвание. То е да бъде съветник на мнозина по отношение на иновативни идеи, които често целят да „изкарат от релси“ тези, които са се оставили да ги носи течението на забързаното ежедневие и да ги накара да се замислят дали това е наистина правилната посока. Посредством множеството му изяви, лекции и семинари, той дава насоки, които даже някога са толкова близки до нас, но са скрити зад множество слоеве грижи. Има още


Вашият коментар

Sigmaref – бизнес фотография

sigmaref-20151001-_MG_0300-Edit

Като бях по-начинаещ в снимането и гледах разни снимки на хора в дадена индустрия и си казвах: Толкова лесно се снима това. Просто слагаш светкавицата и снимаш. Виждах какво е осветлението, можех да преценя как се снима, но тогава още нямах практиката. А практиката ми показа, че нещата не са толкова лесни и бързи.

Трябваше да направя снимки на целия екип на фирма Sigmaref. Фирмата е българо-италианска и се занимава с производство на огнеупорни материали за стъкларската индустрия. Производствената им база в България се намира в Пловдив, където и правих снимките. Целта беше да направя групова снимка на екипа. Имаше специфични изисквания за това как да бъдат представени хората и какво да е излъчването на снимката.

Бях решил как да ги снимам като осветление, само не знаех дали снимките ще бъдат вътре в производствения комплекс или навън. Причината? Времето и положението на слънцето. От клиентите разбрах, че ще снимам на юг-югозапад в около 10:00 сутринта. Това означава, че при слънчево време щях да имам слънце, което свети директно към хората и те щяха да са с присвити очи. Бях готов да намеря решение на проблема или да снимам само в интериор. Има още


Вашият коментар

Бизнес фотография – Varchev Finance

vcv-20150324-_MG_2463-EditКогато работя с клиенти от различни области, винаги попадам за кратко в един съвсем друг свят с други правила, други традиции, друга терминология, друг начин на живот, друга обстановка. Радвам се, когато имам възможност да снимам света на клиентите си, тъй като портретът на бял фон не може да го улови. Портретът на бял фон запечатва изражение и характер, но не и заобикалящия малък свят на човека.

Имах възможност да направя портретни фотографии на Бисер Варчев, собственик на Варчев Финанс.  Трябваше да има няколко снимки на бял фон, както и снимки в интериора на офиса в София. Бисер Варчев изрази желание снимките да бяха се случили и в някои от другите им офиси (Лондон, Варна, Бургас), защото другите били още по-големи. Резултатите трябваше да бъдат готови по-скоро и действахме на софийска земя. Има още


Вашият коментар

„Вечер“  — история в снимки

IMG_7563-Edit

Как биха се оценили тези снимки ако кажа, че всички са фотомонтажи? Тези, които смятат, че фотографията е само това, което може да се направи наведнъж във фотоапарата ще кажат: „не, това не е фотография, това са лоши снимки“. А ако кажа, че всичко това е заснето на място, тогава същите могат и да кажат, че има нещо хубаво в снимките (ако им харесват). Или ако покажа няколко снимки и не могат да познаят коя е монтаж и коя е истинска, тогава как могат да оценяват обективно без предразсъдък? Когато оценявам за себе си снимки не гледам толкова дали снимката е монтаж или не, а дали е въздействаща. След това мога да разгледам творбите на автора, за да преценя дали умее да прави фотографии изцяло във фотоапарата или не. Това дали умее или не умее не прави снимките по-малко или повече въздействащи, тъй като клиентът накрая вижда финалния продукт, който е най-важното. Има още


16 Коментари

Естествена светлина или изкуствена? Постоянно или импулсно осветление?

tc-20130425-IMG_2791

Има хора, които говорят за снимане с естествена светлина, Други говорят за снимане с изкуствена. Едни снимат със светкавици, а други — не. Какви са разликите? Има ли предимства и недостатъци? Какво да предпочетем? Има още


има 1 коментар

Курсът по фотография в София (13 и 14 юли, 2013)

01___2067

Това  е първият курс, който организирам в София. Подготовката мина добре и благодаря на приятелите, които ми помогнаха.

Благодаря и на колегите, който посетиха курса. Благодаря им за търпението и за доверието. Трудностите, които имах бяха краткото време, в което трябва да се сподели огромен обем от информация. Огромен. Много много информация. Разбира се, за 2 дни никой не е станал и не може да стане фотограф, тъй като знанията, които трябва да се придобият не са само факти, които да се научат, а принципи, в които да се вникне. Затова очаквам всеки от колегите да е успял да се запознае с това, което показах и малко по малко да смели информацията, докато тя стане част от практиката. Това е бавен процес и търпеливите ще успеят.

Ето и някои снимки (от телефон), за да видите обстановката по време на курса. Имам намерение да организирам същия курс и занапред (не само в София). Тези, които имат желание за участие, могат да видят повече информация на сайта.

02___2406

По време на демонстрациите на позиране.

03___5785

По време на заснемането на портрет в близък план

04___4578

Снимане на бял фоне

05___6297

Работа с импулсно осветление и налична светлина

06___189

Позиране