Тихомир Лазаров – блог

Блог за портретна фотография


Вашият коментар

Фотосесии за списание #KeepAsking — Павлина Радославова

За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограkeepasking-coverничения (е, с изключение на бюджета).

Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!

Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи,  вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.

Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.

Следващото интервю беше с Павлина Радославова относно проекта ЧитАлнЯта. Това е малка двуетажна стъклена постройка на мястото на изоставен павилион в центъра на София в градината срещу Народния театър „Иван Вазов“. За да се регистрираш трябва да дариш книга. Само толкова. След това можеш да си вземаш книги за четене, както във всяка една библиотека, и след време ги връщаш. Има още

Advertisements


Вашият коментар

Фотосесии за списание #KeepAsking — Весела Герчева

_mg_3724-edit

За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограkeepasking-coverничения (е, с изключение на бюджета).

Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!

Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи,  вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.

Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.

С Пламена Тодорова (LinkedIn) имахме отново уговорка за интервю. В предишното такова говорихме за големите деца. А тук имахме удоволствието да говорим за малките деца и по-точно за детския музей Музейко, съосновател на който е Весела Герчева, която е също и програмен директор. Весела е археолог по образование и това беше първото, което смятах да включа в снимките й за #KeepAsking. От интервютата и снимките, които видях с нейно участие, разбрах, че най-вероятно няма да има проблем да я снимам в различни роли, защото изглеждаше като човек, който би се съгласил на това, в името на изкуството. Винаги подхождам с уважение към хората, които снимам и не бих искал да ги поставям в ситуации, в които те няма да се чувстват красиво, затова и подготвих няколко идеи. Има още


Вашият коментар

„Изгледът“

woman-and-the-office-view

Имах удоволствието да работя с мой клиент за втори път. Снимките трябваше да се случат в кратък отрязък от време. Прогнозата не беше крайно обещаваща, но трябваше да се справим с прохладните температури и намръщеното небе използвайки повече усмивка и мъничко допълнително осветление.

Снимахме основно в центъра на София. Небето беше изцяло облачно и беше като софтбокс вертикално над главите ни. Всеки знае, че ако сложи осветление над главата си ще има сенки под очите. Затова взех 2 малки светкавици, за да преборят софтбоксовете над главите ни и да покажат модела в цялата й прелест. Има още


Вашият коментар

Кой налага стандартите на пазара — фотографът или клиентът?

(03-pool-game)-01-(default)___7121

Тази публикация се отнася не само за фотографията, а е принципно изложена по отношение на малкия бизнес и пазара около него.

От време на време виждам дискусии, основно от любители, но понякога и сред професионалисти, за това как професионалистите снимали за пари това, което пазарът диктува, независимо дали им харесва това или не. Така създавали неща, които са просто поръчки и не е задължително да е нещо хубаво, докато хубавото го създавали само „в свободното си време“ (ако имат такова).

Може би ще е интересно на любителите (най-вече) да разберат как стоят нещата на пазара и доколко дискусиите като тази, която споменах, съдържат истината или не.

Ще взема за пример хранително-вкусовата индустрия и по-точно заведенията за хранене. Хората трябва да ядат през деня. Това е ясно и е нормално някой да направи бизнес от тази нужда. Появяват се разни заведения за хранене. На едно от тези заведения, на по сандвич и минерална вода, седнали няколко човека и разискват: „Ей, тези готвачи тука ако не сме ние да им кажем, че искаме сандвичи, нито един сандвич няма да направят, защото им е досадно. Сигурно като се приберат вкъщи на жена си готвят някакви деликатеси, ама никой не им плаща за това. Кой ще им плати изобщо? Хората искат да ядат нещо простичко, като примерно сандвичи. Има много хора като нас, които бачкат тука в района и не може да има по-успешен бизнес от сандвичите.“. Има още


има 1 коментар

Бизнес фотография – Sensata Technologies

building01

Рано сутрин. По-точно в 05:30. Товарят се стативи и осветление. В 9:00 трябва да съм там, а имам път. Това означава, че поне в 8:00 трябва да съм пристигнал, за да имам време да се ориентирам в обстановката. Картата е под ръка, тъй като за първи път отивам там. Чакат ме няколко стотин човека и нямам право на грешка. В интернет видях само снимки на мястото, но няма нито една снимка от това как изглежда вътре, какви са хората, каква е обстановката. Знаех само, че е голяма производствена база и много работещи там.

Така започна деня, когато снимах за Sensata Technologies в производствената им база в Ботевград. Имах много въпросителни, защото щях да снимам за голяма компания, която се занимава с производство на сензори (sensor, sensata) и датчици, а нямах представа какво точно да очаквам, защото нямаше достатъчно кадри в интернет. Все пак имах някаква въображаема представа какво бих искал да видя. Има още


Вашият коментар

Бизнес фотография – Varchev Finance

vcv-20150324-_MG_2463-EditКогато работя с клиенти от различни области, винаги попадам за кратко в един съвсем друг свят с други правила, други традиции, друга терминология, друг начин на живот, друга обстановка. Радвам се, когато имам възможност да снимам света на клиентите си, тъй като портретът на бял фон не може да го улови. Портретът на бял фон запечатва изражение и характер, но не и заобикалящия малък свят на човека.

Имах възможност да направя портретни фотографии на Бисер Варчев, собственик на Варчев Финанс.  Трябваше да има няколко снимки на бял фон, както и снимки в интериора на офиса в София. Бисер Варчев изрази желание снимките да бяха се случили и в някои от другите им офиси (Лондон, Варна, Бургас), защото другите били още по-големи. Резултатите трябваше да бъдат готови по-скоро и действахме на софийска земя. Има още


Вашият коментар

Бизнес фотография — Comstream

012-04___3029

Често фирмите представят дейността си чрез сток фотографии. За тези, които не знаят какво е това, това са снимки, които всеки може да си купи за малко пари. Неограничен брой фирми могат да рекламират дейността си с една и съща фотография, която са си купили. Тази фотография показва концепция, свързана с дейността. Това, че нямат уникална снимка пречи ли на фирмите? Може би, но за нисък бюджет има компромиси.

Аз съм изключително радостен, когато една фирма реши да направи свои снимки, които никой друг няма. Още повече съм радостен ако мога да помогна в тази задача.

Този прекрасен за мен случай беше при снимките във фирма Комстрим. Целта беше да се снима рекламна концепция, която да покаже това, с което се занимава фирмата, изобразено чрез работещи във фирмата, а не както обикновено — с красиви модели, които нямат общо с компанията. Но още по-добрата новина е, че и моделите, с които трябваше да работя, не само бяха реални работници във фирмата, но и бяха красиви. Каква по-добра комбинация?  Има още