Тихомир Лазаров – блог

Блог за портретна фотография


Вашият коментар

Фотосесии за списание #KeepAsking — Георги Камов

_MG_3617-Edit

За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограkeepasking-coverничения (е, с изключение на бюджета).

Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!

Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи,  вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.

Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.

В рамките на около 2 седмици снимките бяха почти всеки ден. Трудността идваше не от мъкненето на техника от едно място на друго, а от факта, че трябваше да имам нова идея почти всеки ден. Често фотосесиите бяха уговаряни от днес за утре, защото интервюираните бяха все заети хора. На мен ми беше най-лесно да отида и да сложа една лампа с чадърче и да снимам 2 хубави снимки, но исках нещо повече за възможността, която ми се дава — да снимам интересни доказали се хора. Все пак тези снимки ще се видят от по-широка аудитория и е добре да има нещо, за което човек да върне погледа си втори път. Ако това стане, значи съм успял със снимката.

Дойде интервюто с Георги Камов. От срещата с него видях, че е много интелигентен млад мъж, с когото се общува и се работи много приятно и леко. Свикнал е с това да бъде гледан и слушан. Камерата не го плашеше. Причината за това е най-вероятно неговото текущо призвание. То е да бъде съветник на мнозина по отношение на иновативни идеи, които често целят да „изкарат от релси“ тези, които са се оставили да ги носи течението на забързаното ежедневие и да ги накара да се замислят дали това е наистина правилната посока. Посредством множеството му изяви, лекции и семинари, той дава насоки, които даже някога са толкова близки до нас, но са скрити зад множество слоеве грижи. Има още

Advertisements


Вашият коментар

OXXY — бизнес фотосесия

10-06___6001

Димитър Димитров, създател на OXXY.com

Снимането на място при клиента има доста предизвикателства. Едно от тях е за клиента. Особено ако си харесам да снимам място, което да препречи пътя на хората от офиса към жизнено важни места като кухнята, тоалетната или да изключа основния им рутер, за да си включа лаптопа. За радост на клиентите, гледам да не правя такива работи (веднъж изключих рутер, но беше съвсем съзнателно заради 1 кадър, където трябваше да включа настолна лампа). В общи линии гледам предизвикателствата да са на мой гръб, но те се компенсират с това, че някак си все се случва да снимам симпатични хора (за което е благодарно портфолиото ми).

В този проект целта беше да направя бизнес портрети на хората, които са направили и продължват да развиват продукта за създаване на уеб сайтове — OXXY. С други думи, трябваше да снимам занаятчийска работилница, занимаваща се с правене на инструмент за изграждане на сайтове. Създателят на компанията и бранда е Димитър Димитров (на снимката в началото на публикацията). Софтуерът е локално производство, измислено и направено в България, където и продължава поддръжката, но се предлага в цял свят. Винаги се радвам като имам възможност да снимам локални бизнеси, които създават нови неща. Може да научите повече за продукта от сайта им — www.oxxy.com — където може да изпробвате софтуера.

Предизвикателството за мен при заснемането беше да успея да направя снимките там при тях. Трябваше да намеря подходящо място, което няма да пречи (много) и няма да запушва (много) пътищата до жизнено важните точки на офиса. Както знаете (или ще разберете тук), за снимане на бял фон е необходимо по-дълго разстояние, за да имам перфектно отделен модел от фона и светлината от белия фон да не осветява модела. Има фотографи, които обичат бялата светлина от фона да обгръща модела, но аз предпочитам да е отделена.

Има още


22 Коментари

Как се правят професионални портретни снимки? (в 3 стъпки)

how-to-make-the-perfect-pictureЛюбител-фотограф държи в ръцете си вълшебна черна кутия, пред която благоговее. Тази кутия струва толкова много пари. Дори без обектива. Не може да не прави чудеса. Тази черна кутия в ръцете на снимащия свързва енергията си с неговата и изведнъж тези ръце насочват черната кутия само към правилните места за снимане (на фон се чува тематичната музика от „Индиана Джоунс“). Мозъчните вълни, които излъчва снимащият, не може да не влияят на черната кутия. Все пак струва много пари. А и сме 21-ви век, техниката е напреднала. Тези мозъчни вълни управляват безжично изкуствения интелект в кутията. Независимо, че моделът е застанал на шарена сянка и не се вижда много ясно, черната кутия ще преобрази нещата и ще изглежда както трябва. За всеки случай е на режим М, както правели професионалистите. Навярно М идва от Magazine (списание, на английски), смята фотографът. А обективът? Този тъмен цилиндър с перфектно изработени стъкла увеличават капацитета на черната кутия като „PK“ в номера на Голф-а конските сили. Едно, че черната кутия е толкова умна (защото струва много пари) и в комбинация с обектива ще стане нещо много повече, отколкото дори си мисли фотографът. Те ще направят снимката кристална и ясна независимо от шарената сянка и това, което вижда с очите си. От време на време се „прошепват“ заклинания към кутията. Все пак сме 21-ви век и заклинанията няма да хванат дикиш по стария начин. Затова са измислени копчетата. Терминологията не е много ясна на снимащия, но знае, че кутията ще ги разбере: Исо-двеста-една-триста-и-двадесета-еф-осем-ЩРАК! Исо-осемстотин-една-шестстотин-и-четиридесета-еф-единайсет-ЩРАК! Тези заклинания ги е взел от няколко сайта, където под снимките са били написани. Други пък са взети чрез почти хакерски умения, отваряйки скритата информация за снимката, наречена EXIF (по неясни за снимащия причини). На някои снимки дори фотоапаратът му е същият като на фотографа и чрез „заклинанието“ не може да не се получи същия тип снимка. Е, верно, първите кадри не се получиха много добре. Добре, че кутията е в гаранция, защото навярно проблемът е в нея. Ако продължи да работи така зле, ще опита да я върне в магазина, да я продаде втора ръка и да си купи по-скъпа, сиреч „по-умна“. Но преди тези радикални решения нека се щракнат още 20-30 кадъра. Все пак черната кутия е много скъпа и не може да няма изкуствен интелект и самообучение, за да разбере, че колкото повече се снима, толкова повече се нагажда към вкусовете на снимащия. А и сме 21-ви век и технически би трябвало да е възможно тук, сега и веднага. Тази техника е толкова лесно достъпна и цялата работа е просто щракане на едно копче стига да знаеш точното заклинание. Сега заклинанията ги гледа от списък, обаче веднъж като ги наизусти, професионалните снимки са му в кърпа вързани. Има още


има 1 коментар

Курсът по фотография в София (13 и 14 юли, 2013)

01___2067

Това  е първият курс, който организирам в София. Подготовката мина добре и благодаря на приятелите, които ми помогнаха.

Благодаря и на колегите, който посетиха курса. Благодаря им за търпението и за доверието. Трудностите, които имах бяха краткото време, в което трябва да се сподели огромен обем от информация. Огромен. Много много информация. Разбира се, за 2 дни никой не е станал и не може да стане фотограф, тъй като знанията, които трябва да се придобият не са само факти, които да се научат, а принципи, в които да се вникне. Затова очаквам всеки от колегите да е успял да се запознае с това, което показах и малко по малко да смели информацията, докато тя стане част от практиката. Това е бавен процес и търпеливите ще успеят.

Ето и някои снимки (от телефон), за да видите обстановката по време на курса. Имам намерение да организирам същия курс и занапред (не само в София). Тези, които имат желание за участие, могат да видят повече информация на сайта.

02___2406

По време на демонстрациите на позиране.

03___5785

По време на заснемането на портрет в близък план

04___4578

Снимане на бял фоне

05___6297

Работа с импулсно осветление и налична светлина

06___189

Позиране


Вашият коментар

Снимки в студен пролетен ден

ev-20130419-IMG_2706-Edit

Когато се работи с модели на терен, трябва да се имат предвид условията, в които ще се проведат снимките. Моделите и клиентите трябва да са наясно с обстановката, за да предвидят нужното облекло, храна, вода, инструменти, или ние трябва да се погрижим така, че да им бъде комфортно по време на заснемането. Има още


21 Коментари

„Бизнес партньори“ или как снимам на бял фон

Снимката е изпълнена с много настроение и е част от бизнес фотосесия, която правих наскоро. Целта й не беше тази снимка, а елегантни портрети на бизнес партньори и приятели. Все пак реших да снимам нещо подобно, което се хареса много на клиентите. Освен, че ще ви покажа някои от резултатите във фотосесията, искам да ви разкажа как снимам на бял фон в по-технически детайли.

Първо искам да спомена, че не притежавам собствено студио (все още). Причините са много естествени и органични: В 90% от случаите снимам на място (било то на открито или закрито) и не ми е изгодно да плащам наем за студио, което се ползва само в 10% от случаите. Поради тази причина наемам студийно помещение. Фоновете, които използвам са мобилни и позволяват да снимам на място, било то в офис, семинарна зала или в студио.

Помещенията, които ползвам за студио не винаги са големи и често работя с това, с което разполагам като квадратура. Ако снимам в цял ръст, то „по учебник“ ще ми е нужно помещение, което е около 15м дълго. Както се досещате, това е трудно приложимо и ще ви кажа как решавам този проблем по-нататък в публикацията.

Имам 2 вида бели фонове. Единият е малък, около 150х200см, а другият е текстилен безшевен, голям около 7х4м. Използвам малкия фон, когато трябва да снимам бизнес портрети от раменете нагоре, тъй като той е малък като площ и се инсталира за секунди. Той представлява правоъгълник с обли краища. Обкрайчен е с гъвкави пружини, които позволяват да стои изправен до стена без да е нужно да бъде придържан от стативи. Когато ми се налага да снимам в цял ръст, използвам големия фон. За него са необходими допълнителни стативи, тъй като фонът ми  е текстилен. За повече информация какво може да ползвате за бял фон разгледайте публикацията, където описвам какъв опит имам с различни видове фонови повърхности. Има още


Вашият коментар

Ах, този бял фон!

мъж, бял фон, портрет

жена, бял фон, портрет

Обичам да снимам на бял фон. Причината е, че болшинството най-често използвани от потребителите уеб сайтове са на бял фон и когато даден кадър е на бял фон, моделът е всичко, което виждаме.

Снимките нямат особена обработка, освен, че махнах някколко дребни пъпчици по кожата. Осветлението е стандартно — 2 светкавици на фона и 1 на моделите, като има и бял отражател от сенчестата страна на модела.

Най-важното за мен в тези снимки е изражението и позирането. Нито един от хората, които снимах напоследък нямаше опит в подобна фотография, което ми позволи да работя като грънчар с глина, която е още неоформена. Хората, с които работих бяха изключително общителни и беше приятно да снимам с тях. По време на снимките обсъждаме защо ги позирам по определен начин и им показвах резултатите на монитора, за да е още по-ясно какво търся и кое искам да променя в някои от кадрите.

Ако се интересувате от подобен вид фотография, може да дойдете с още един или двама приятели и да имате подобни снимки, които имат привкус на актьорски портрети, но хората на снимките не са актьори. Тайната е в позирането.

Надявам се да ви харесат и другите снимки.