Тихомир Лазаров – блог

Блог за портретна фотография


Вашият коментар

Фотосесии за списание #KeepAsking — Павлина Радославова

За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограkeepasking-coverничения (е, с изключение на бюджета).

Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!

Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи,  вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.

Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.

Следващото интервю беше с Павлина Радославова относно проекта ЧитАлнЯта. Това е малка двуетажна стъклена постройка на мястото на изоставен павилион в центъра на София в градината срещу Народния театър „Иван Вазов“. За да се регистрираш трябва да дариш книга. Само толкова. След това можеш да си вземаш книги за четене, както във всяка една библиотека, и след време ги връщаш.

На интервюто бяхме с Ани Пенкова. Бях планирал да снимам Павлина сред множеството книги в дневна и вечерна атмосфера точно както винаги съм обичал да чета: или на приятно слънчево място или в уютно нощно кътче. По време на снимките идваха хора да разгледат и да си вземат книги и Павлина трябваше да балансира между ангажимента си като модел и като домакин на Читалнята. Беше ми много лесно да я снимам, защото израженията, които виждате си бяха съвсем нейни и нямаше нищо, за което да й давам насоки относно усмивката.

Единственият проблем беше, че навън беше доста студено и облачно и сиво. Затова трябваше да си послужа с известна доза фотографска измама, наречена осветление. Снимките, които наричам „дневни“, бяха направени с 2 светкавици. Една от тях играеше ролята на слънцето. Тя е вдясно над Павлина. Другата играе роля на запълваща светлина в помещението и осветява и лицето й. Може да видите „слънцето“ в този весел кадър:

Книгата „Лукчо“ беше специално избрана от Павлина за тази снимка, защото й казах, че искам да изглежда закачливо и дори детински.

Вторият кадър е много подобен като осветление, само че светлината зад нея е със син филтър и е доста по-слаба, за да имитира лунна светлина. Изборът на книга отново беше неин с четиво за не толкова малките: избрани стихотворения на Валери Петров.

Трябваше да направя и малко снимки на интериора, но тъй като имаше постоянно хора, трябваше да бъда внимателен кога снимам, защото снимките се ползват с комерсиална цел, а не трябва да се показват лицата на заснетите хора ако не е получено писмено разрешение. Ето как изглежда ЧитАлнЯта отвътре: 

Признавам, че репортажната фотография не ми е най-силната страна, но се надявам, че снимките са ви дали добра идея за мястото. Също така се надявам и информацията по-горе да е полезна за фотографите.


6 Коментари

Фотосесии за списание #KeepAsking — Явор Никифоров

_MG_3278-Edit

За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограkeepasking-coverничения (е, с изключение на бюджета).

Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!

Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи,  вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.

Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.

В серия от публикации ще разкажа как е протекло всяко от интервютата, които бяха придружени със снимки. Бях решил да снимам всеки от интервюираните с нещо, което е много специфично за него и дейността му.

Първото интервю беше с Явор Никифоров. Преди снимките се запознах с повечето от публикациите, които можеха да бъдат намерени за него в интернет. Сигурен съм, че като чете това го побиват тръпки, как някой го е проучвал. Спокойно. Аз съм от добрите. Проучвам с цел да покажа човека в хубава светлина. Има още


има 1 коментар

„Бизнес петък“ — история в снимки

Неотдавна завърших първата история в картинки, която беше оформена като малък комикс. Реших да направя и втора история в картинки (нетърпеливите могат да видят големите снимки на сайта). В тези истории целта ми не е винаги да направя нещо твърде сложно като разказ, тъй като в малко снимки понякога е трудно да се представи нещо сложно. Исках да е обикновена житейска история, но заснета като кадри от кратък филм. Ето и историята:

„Бизнесмен отива към офиса рано сутрин в петък. Всичко върви добре през деня, обаче изниква проблем и го заставя да остане до доста късно. Вече е 02:00 и накрая проблемът е решен и той може да тръгва. Поглежда през прозореца — навън вали. Тръгва от офис сградата, слиза по стълбите и се качва в колата. Дъждът продължава. Спира пред дома си и тича да се скрие от дъжда, заключвайки колата в движение. Пред вратата на дома си се сеща, че е забравил ключовете си на бюрото в офиса.“

Напълно обикновена история. За да се оформи като такава, в ума ми бяха няколко снимки, а именно слизането на по стълбите в дъждовен ден и качването в колата. За да не бъдат самостоятелни такива, реших, че е добре да измисля история покрай тях, а това отнема време. Измислянето на история може да отнеме както секунди, така и много дни. В моя случай беше в рамките на няколко дни, докато се избистрят нещата.

Защо „петък“? Защото повечето свързват петъците с „предверието към почивни дни“ и исках да има повече противоречие в историята, донякъде и хумор.

Ето и самата история:

Бизнес петък — Кадър 1 — Влизане в офиса

Бизнес петък — Кадър 2 — Денят върви добре

Бизнес петък — Кадър 3 — Изниква проблем и трябва да остане до късно

Бизнес петък — Кадър 4 — Вече е 02:00 и най-накрая проблемът е разрешен. Навън вали.

Бизнес петък — Кадър 5 — Излизане от офиса в дъждовната вечер

Бизнес петък — Кадър 6 — Влизане в колата

Бизнес петък — Кадър 7 — Пристига, заключва колата и тича да се скрие от дъжда

Бизнес петък — Кадър 8 — Пред къщи, но е забравил ключовете си

Бизнес петък — Кадър 9 — Забравените ключове на бюрото

Има още