Тихомир Лазаров – блог

Блог за портретна фотография


Вашият коментар

Фотосесии за списание #KeepAsking — Георги Камов

_MG_3617-Edit

За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограkeepasking-coverничения (е, с изключение на бюджета).

Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!

Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи,  вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.

Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.

В рамките на около 2 седмици снимките бяха почти всеки ден. Трудността идваше не от мъкненето на техника от едно място на друго, а от факта, че трябваше да имам нова идея почти всеки ден. Често фотосесиите бяха уговаряни от днес за утре, защото интервюираните бяха все заети хора. На мен ми беше най-лесно да отида и да сложа една лампа с чадърче и да снимам 2 хубави снимки, но исках нещо повече за възможността, която ми се дава — да снимам интересни доказали се хора. Все пак тези снимки ще се видят от по-широка аудитория и е добре да има нещо, за което човек да върне погледа си втори път. Ако това стане, значи съм успял със снимката.

Дойде интервюто с Георги Камов. От срещата с него видях, че е много интелигентен млад мъж, с когото се общува и се работи много приятно и леко. Свикнал е с това да бъде гледан и слушан. Камерата не го плашеше. Причината за това е най-вероятно неговото текущо призвание. То е да бъде съветник на мнозина по отношение на иновативни идеи, които често целят да „изкарат от релси“ тези, които са се оставили да ги носи течението на забързаното ежедневие и да ги накара да се замислят дали това е наистина правилната посока. Посредством множеството му изяви, лекции и семинари, той дава насоки, които даже някога са толкова близки до нас, но са скрити зад множество слоеве грижи. Има още


Вашият коментар

Фотосесии за списание #KeepAsking — Суни Данаджъ и Стоян Николов-Зиков от „София Диша“

_MG_3551-Edit

За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограkeepasking-coverничения (е, с изключение на бюджета).

Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!

Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи,  вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.

Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.

Третото поред интервю беше със Суни Данаджъ и нейния съпруг Стоян Николов-Зиков. Най-известното за тях е, че са организаторите на фестивала „София диша„. Сигурно сте виждали през последните години затворени софийски улици, но не за смяна на тръби за парното или за оправяне на дупките, а за да могат хора на изкуството да покажат какво умеят на специално заделено за тях пространство. Посетителите на фестивала освен да разглеждат, слушат и усещат, могат и да вземат участие в организирани от участниците работилници. Събитието се разраства с всяка изминала година, като Суни и Стоян имат все по-амбициозни цели за следващите няколко години. Има още


Вашият коментар

DOF калкулатор

DOF калкулатор

DOF калкулатор

Инсталирах един DOF калкулатор на сайта си. Който иска, нека го ползва. Това е калкулатор, който позволява да знаете колко е дълбока областта, която е на фокус за различни видове фотоапарати, обективи и фокусни разстояния. Не поддържа абсолютно всеки вид сензор, но е нещо, което дава добър ориентир.

DOF идва от „depth of field“ или на български „дълбочина на рязкост“ или „дълбочина на фокусната равнина“.

Например снимате група от хора, които са разположени на 2 реда като разстоянието между очите на хората от предния ред и очите на хората от задния ред е 100см. Защо очите? Защото обикновено гледаме очите да са на фокус. Това означава, че трябва да снимаме с настройки, които да ни дадат дълбочина на рязкост, която да е поне 100см. Ако фокусираме върху някой от предната редица, имайте предвид, че предната част на фокусната равнина започва малко преди мястото, където фокусирате, а назад е малко по-дълбока. Мястото, където фокусирате не е в центъра на фокусната равнина, а е малко по-близо до фотоапарата. Значи ако имате да фокусирате няколко обекта един зад друг, опитайте да фокусирате малко преди средата между обектите. Да се върнем на примера. Имате кроп сензорен фотоапарат с 85мм обектив. На 5м от групата сте. Тогава при f8 имате дълбочина на рязкост от 99см, което е на границата да имате дефокусиран човек. Но ако снимате на f11, тогава калкулаторът показва 137см. Имайки предвид, че фокусирате върху някой от предната редица (която е на 500см), от тези 137см ще имате пред очите на първия човек още 60см от фокусната равнина. Назад ще останат 77см и хората пак няма да са на фокус. Решението е да отидете по-назад или да снимате поне на f16 или с обектив с по-малко фокусно разстояние. Ако сте с full frame сензорен фотоапарат, тогава от същото разстояние при f11 ще имате 227см дълбочина на фокусната равнина, което е предостатъчно. Един от примерите, където големината на сензора има значение за това дали може от това разстояние (да кажем сте в стая и няма къде по-назад да отидете) да направите кадър с такъв обектив на f11.

Калкулатор като този може да намерите в интернет на много места, както и като приложения за мобилни устройства.

 


2 Коментари

„Крос край езерото“

Крос край езерото

Снимането на движение винаги крие известни рискове. Тук дори не говоря за рисковете, на които са подложени моделите (а понякога и фотографите). Говоря за рисковете да получим снимка, която да носи правилното послание. В този случай исках да заснема тичащ човек, в частност, тичаща жена на красиво място край езеро. Снимките бяха планирани късно следобяд, за да хвана времето, когато слънцето не е толкова силно, но все пак осветява достатъчно околната среда. Не трябваше да е твърде късно следобяд, защото тогава поради настройките на фотоапарата, щях да имам трудности със заснемането. Има още


9 Коментари

Моят „професионален фотоапарат“ не прави хубави снимки. Какво да правя?

Преди да започна същността на публикацията искам да уточня няколко неща за терминологията, която съм използвал в заглавието. Написал съм „професионален фотоапарат“ в кавички, поради причината, че мнозина използват подобен израз, когато опитват да намерят информация в търсачките. В много случаи дефиницията „професионален фотоапарат“ не е базирана на факта, че ще се върши професионална работа, а с факта, че е „черен фотоапарат със сменяеми обективи“. Абревиатурата на английски за този тип фотоапарати е обикновено DSLR, за които и главно ще говоря в настоящата публикация.

Това какъв е фотоапаратът не винаги има значение за целите на снимките. Наистина има фотоапарати, които се водят „от професионален клас“ и те са наречени така, защото изпълняват определени изисквания на професионалния бранш. Фотоапаратите от по-нисък клас не притежават всички способности, които имат тези от професионалния клас и са по-евтини. Общото при DSLR фотоапаратите от нисък, среден и висок (професионален) клас е, че изглеждат по сходен начин — черно тяло и обектив. Понякога хората смятат, че Има още