Тихомир Лазаров – блог

Блог за портретна фотография


Вашият коментар

Фотосесии за списание #KeepAsking — Калин Класанов

За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограkeepasking-coverничения (е, с изключение на бюджета).

Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!

Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи,  вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.

Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.

В следващото интервю трябваше да снимаме един скромен преуспял мъж. Бяхме с Николина Филипова, която проведе интервюто. Аз, както обикновено, трябваше да успея да направя снимки, които да спомогнат за текста на статията и ако е възможно да разкажат история за човека. Както обикновено, снимките протекоха по начин, който не беше обикновен. Само знаех, че моделът ми за деня нямаше много време и трябваше да действаме бързо.

Интервюто беше с Калин Класанов. Сигурно сте виждали по магазините и бензиностанциите био десертните блокчета с име „Roo Bar„. Е това е човекът, който стои зад марката. Заедно със съпругата си и с още един бизнес партньор, основават компанията, която днес произвежда няколко милиона блокчета на година. Много от тях се продават и в чужбина. Има още


Вашият коментар

Фотосесии за списание #KeepAsking — Весела Герчева

_mg_3724-edit

За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограkeepasking-coverничения (е, с изключение на бюджета).

Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!

Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи,  вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.

Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.

С Пламена Тодорова (LinkedIn) имахме отново уговорка за интервю. В предишното такова говорихме за големите деца. А тук имахме удоволствието да говорим за малките деца и по-точно за детския музей Музейко, съосновател на който е Весела Герчева, която е също и програмен директор. Весела е археолог по образование и това беше първото, което смятах да включа в снимките й за #KeepAsking. От интервютата и снимките, които видях с нейно участие, разбрах, че най-вероятно няма да има проблем да я снимам в различни роли, защото изглеждаше като човек, който би се съгласил на това, в името на изкуството. Винаги подхождам с уважение към хората, които снимам и не бих искал да ги поставям в ситуации, в които те няма да се чувстват красиво, затова и подготвих няколко идеи. Има още


Вашият коментар

Фотосесии за списание #KeepAsking — Суни Данаджъ и Стоян Николов-Зиков от „София Диша“

_MG_3551-Edit

За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограkeepasking-coverничения (е, с изключение на бюджета).

Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!

Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи,  вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.

Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.

Третото поред интервю беше със Суни Данаджъ и нейния съпруг Стоян Николов-Зиков. Най-известното за тях е, че са организаторите на фестивала „София диша„. Сигурно сте виждали през последните години затворени софийски улици, но не за смяна на тръби за парното или за оправяне на дупките, а за да могат хора на изкуството да покажат какво умеят на специално заделено за тях пространство. Посетителите на фестивала освен да разглеждат, слушат и усещат, могат и да вземат участие в организирани от участниците работилници. Събитието се разраства с всяка изминала година, като Суни и Стоян имат все по-амбициозни цели за следващите няколко години. Има още


6 коментара

Фотосесии за списание #KeepAsking — Явор Никифоров

_MG_3278-Edit

За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограkeepasking-coverничения (е, с изключение на бюджета).

Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!

Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи,  вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.

Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.

В серия от публикации ще разкажа как е протекло всяко от интервютата, които бяха придружени със снимки. Бях решил да снимам всеки от интервюираните с нещо, което е много специфично за него и дейността му.

Първото интервю беше с Явор Никифоров. Преди снимките се запознах с повечето от публикациите, които можеха да бъдат намерени за него в интернет. Сигурен съм, че като чете това го побиват тръпки, как някой го е проучвал. Спокойно. Аз съм от добрите. Проучвам с цел да покажа човека в хубава светлина. Има още


Вашият коментар

„Рокли“ — късометражен филм

Всеки, който е гледал портфолиото ми знае, че харесвам романтичните сюжети, т.е. тези, които изглеждат като от роман. Когато видя места, които имат класически или приказен вид, хора, които имат специфично излъчване съм готов да измисля проект, който да запечата това. Понякога всичко започва с идея и тогава търся местата и хората. Друг път започва от хората и местата за снимане. Има още


Вашият коментар

Sigmaref – бизнес фотография

sigmaref-20151001-_MG_0300-Edit

Като бях по-начинаещ в снимането и гледах разни снимки на хора в дадена индустрия и си казвах: Толкова лесно се снима това. Просто слагаш светкавицата и снимаш. Виждах какво е осветлението, можех да преценя как се снима, но тогава още нямах практиката. А практиката ми показа, че нещата не са толкова лесни и бързи.

Трябваше да направя снимки на целия екип на фирма Sigmaref. Фирмата е българо-италианска и се занимава с производство на огнеупорни материали за стъкларската индустрия. Производствената им база в България се намира в Пловдив, където и правих снимките. Целта беше да направя групова снимка на екипа. Имаше специфични изисквания за това как да бъдат представени хората и какво да е излъчването на снимката.

Бях решил как да ги снимам като осветление, само не знаех дали снимките ще бъдат вътре в производствения комплекс или навън. Причината? Времето и положението на слънцето. От клиентите разбрах, че ще снимам на юг-югозапад в около 10:00 сутринта. Това означава, че при слънчево време щях да имам слънце, което свети директно към хората и те щяха да са с присвити очи. Бях готов да намеря решение на проблема или да снимам само в интериор. Има още


Вашият коментар

Кой налага стандартите на пазара — фотографът или клиентът?

(03-pool-game)-01-(default)___7121

Тази публикация се отнася не само за фотографията, а е принципно изложена по отношение на малкия бизнес и пазара около него.

От време на време виждам дискусии, основно от любители, но понякога и сред професионалисти, за това как професионалистите снимали за пари това, което пазарът диктува, независимо дали им харесва това или не. Така създавали неща, които са просто поръчки и не е задължително да е нещо хубаво, докато хубавото го създавали само „в свободното си време“ (ако имат такова).

Може би ще е интересно на любителите (най-вече) да разберат как стоят нещата на пазара и доколко дискусиите като тази, която споменах, съдържат истината или не.

Ще взема за пример хранително-вкусовата индустрия и по-точно заведенията за хранене. Хората трябва да ядат през деня. Това е ясно и е нормално някой да направи бизнес от тази нужда. Появяват се разни заведения за хранене. На едно от тези заведения, на по сандвич и минерална вода, седнали няколко човека и разискват: „Ей, тези готвачи тука ако не сме ние да им кажем, че искаме сандвичи, нито един сандвич няма да направят, защото им е досадно. Сигурно като се приберат вкъщи на жена си готвят някакви деликатеси, ама никой не им плаща за това. Кой ще им плати изобщо? Хората искат да ядат нещо простичко, като примерно сандвичи. Има много хора като нас, които бачкат тука в района и не може да има по-успешен бизнес от сандвичите.“. Има още