Тихомир Лазаров – блог

Блог за портретна фотография


Вашият коментар

Фотосесии за списание #KeepAsking — Мариела Вачева от „Тук-Там“

_mg_3602

За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограkeepasking-coverничения (е, с изключение на бюджета).

Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!

Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи,  вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.

Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.

Предстоеше интервю с Мариела Вачева по отношение на проекта, в който тя има дейно участие — „Тук-там„. Тази организация се занимава с подкрепа на млади опитни българи у нас и чужбина, като се старае да ги свърже едни други, с цел взаимопомощ, но най-вече ако може да ги насърчи да се върнат в България и да работят тук. Има още


Вашият коментар

Фотосесии за списание #KeepAsking — Георги Камов

_MG_3617-Edit

За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограkeepasking-coverничения (е, с изключение на бюджета).

Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!

Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи,  вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.

Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.

В рамките на около 2 седмици снимките бяха почти всеки ден. Трудността идваше не от мъкненето на техника от едно място на друго, а от факта, че трябваше да имам нова идея почти всеки ден. Често фотосесиите бяха уговаряни от днес за утре, защото интервюираните бяха все заети хора. На мен ми беше най-лесно да отида и да сложа една лампа с чадърче и да снимам 2 хубави снимки, но исках нещо повече за възможността, която ми се дава — да снимам интересни доказали се хора. Все пак тези снимки ще се видят от по-широка аудитория и е добре да има нещо, за което човек да върне погледа си втори път. Ако това стане, значи съм успял със снимката.

Дойде интервюто с Георги Камов. От срещата с него видях, че е много интелигентен млад мъж, с когото се общува и се работи много приятно и леко. Свикнал е с това да бъде гледан и слушан. Камерата не го плашеше. Причината за това е най-вероятно неговото текущо призвание. То е да бъде съветник на мнозина по отношение на иновативни идеи, които често целят да „изкарат от релси“ тези, които са се оставили да ги носи течението на забързаното ежедневие и да ги накара да се замислят дали това е наистина правилната посока. Посредством множеството му изяви, лекции и семинари, той дава насоки, които даже някога са толкова близки до нас, но са скрити зад множество слоеве грижи. Има още


има 1 коментар

Фотосесии за списание #KeepAsking — Гери Турийска от „Пощенска кутия за приказки“

_MG_3332-Edit

За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограkeepasking-coverничения (е, с изключение на бюджета).

Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!

Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи,  вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.

Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.

Второто от интрвютата за списанието беше с Гери Турийска по отношение на нейния проект „Пощенска кутия за приказки„. Този проект представлява възможност за български писатели да покажат своите творения пред широка публика, където известни личности четат написаното, което оживява по свой специфичен начин. Самата Гери пише текстове на песни, пее и води радио предаване. Легендите разказват, че е свързана по роднинска линия с Чудомир, затова очаквах да се запозная с приятна артистична натура. Има още


Вашият коментар

„Изгледът“

woman-and-the-office-view

Имах удоволствието да работя с мой клиент за втори път. Снимките трябваше да се случат в кратък отрязък от време. Прогнозата не беше крайно обещаваща, но трябваше да се справим с прохладните температури и намръщеното небе използвайки повече усмивка и мъничко допълнително осветление.

Снимахме основно в центъра на София. Небето беше изцяло облачно и беше като софтбокс вертикално над главите ни. Всеки знае, че ако сложи осветление над главата си ще има сенки под очите. Затова взех 2 малки светкавици, за да преборят софтбоксовете над главите ни и да покажат модела в цялата й прелест. Има още


Вашият коментар

Кой налага стандартите на пазара — фотографът или клиентът?

(03-pool-game)-01-(default)___7121

Тази публикация се отнася не само за фотографията, а е принципно изложена по отношение на малкия бизнес и пазара около него.

От време на време виждам дискусии, основно от любители, но понякога и сред професионалисти, за това как професионалистите снимали за пари това, което пазарът диктува, независимо дали им харесва това или не. Така създавали неща, които са просто поръчки и не е задължително да е нещо хубаво, докато хубавото го създавали само „в свободното си време“ (ако имат такова).

Може би ще е интересно на любителите (най-вече) да разберат как стоят нещата на пазара и доколко дискусиите като тази, която споменах, съдържат истината или не.

Ще взема за пример хранително-вкусовата индустрия и по-точно заведенията за хранене. Хората трябва да ядат през деня. Това е ясно и е нормално някой да направи бизнес от тази нужда. Появяват се разни заведения за хранене. На едно от тези заведения, на по сандвич и минерална вода, седнали няколко човека и разискват: „Ей, тези готвачи тука ако не сме ние да им кажем, че искаме сандвичи, нито един сандвич няма да направят, защото им е досадно. Сигурно като се приберат вкъщи на жена си готвят някакви деликатеси, ама никой не им плаща за това. Кой ще им плати изобщо? Хората искат да ядат нещо простичко, като примерно сандвичи. Има много хора като нас, които бачкат тука в района и не може да има по-успешен бизнес от сандвичите.“. Има още


има 1 коментар

Принтерите — защо отпечатаното има разлики с това, което виждам на екрана?

printersОтпечатването на снимки на хартия винаги носи различно удовлетворение от това да ги гледаме на екрана. Само тези, които не са отпечатвали на хартия във формат по-голям от 10х15см, не познават усещането.

В текущата публикация ще споделя опита си и изводите си върху отпечатването на снимки и картини на мастилено-струйни фото принтери. Не съм този, от който ще научите най-много за принтерите, тъй като аз специализирам най-вече в осветление и режисиране, но пак мога да кажа едно-две неща по темата.

Както казах, гледането на снимка на хартия е различно от това на екрана. Не знам причината, но предполагам има нещо общо с човешката природа, която смята естествените физически обекти за по-възприемливи, отколкото въображаемите цифрови. Има още


Вашият коментар

„Билярд“

(03-pool-game)-01-(default)___7121

Снимките на много хора в един кадър винаги са били няколко нива по-различни от снимките на 1 човек в кадър. Причината е, че с повече хора може да се разкаже повече история в снимката, тъй като има повече възможност за разнообразни действия.

Ако не разбирате какво става в тази снимка и трябва да я опиша с думи, значи не е ясно какво се случва в нея и не съм си свършил работата. Ще рискувам, няма да „я разказвам“, но ще продължа с историята зад това заснемане.

Имах възможността да снимам в клуб BSD в София (в подлеза на НДК).  Предварително отидох да видя мястото, осветлението и да планирам кои маси трябва да се резервират. Резервирах 2 маси, защото не исках стативите да пречат на клиентите наоколо. Има още