Тихомир Лазаров – блог

Блог за портретна фотография


Вашият коментар

Предварителен поглед в един нов мой проект — „Бягството“

_MG_0851-Edit

Миналата година (да, колко време мина оттогава, почти 9-10 месеца) имах удоволствието да снимам мой проект с елементи от българския фолклор и история. Става въпрос за история в снимки, която беше заснета почти изцяло на терен (за разлика от „Писмо в бутилка„, който проект беше целият заснет на закрито и всичко беше фотомонтаж). Тъй като съм доста претенциозен относно това какво ще има в кадър и какво няма да има, не мога да се размина без да пипна някои кадри като им добавя още мъничко детайл, който да помогне на снимката.

В тази публикация показвам една от снимките, която ще участва във финалния резултат. При нея се наложи да добавя малко повече драма във фона. Моментът е такъв, че героинята е в унило състояние и исках всичко да бъде доста по-синкаво като нюанси. Това като цветове естествено го виждаме малко след залез. Планините, небето и облаците са нарисувани на ръка. Ето част от процеса на рисуване:

the-escape-illustration-progress

Надявам се тази година да мога да покажа финалния резултат.

 

Advertisements


Вашият коментар

„Вечер“  — история в снимки

IMG_7563-Edit

Как биха се оценили тези снимки ако кажа, че всички са фотомонтажи? Тези, които смятат, че фотографията е само това, което може да се направи наведнъж във фотоапарата ще кажат: „не, това не е фотография, това са лоши снимки“. А ако кажа, че всичко това е заснето на място, тогава същите могат и да кажат, че има нещо хубаво в снимките (ако им харесват). Или ако покажа няколко снимки и не могат да познаят коя е монтаж и коя е истинска, тогава как могат да оценяват обективно без предразсъдък? Когато оценявам за себе си снимки не гледам толкова дали снимката е монтаж или не, а дали е въздействаща. След това мога да разгледам творбите на автора, за да преценя дали умее да прави фотографии изцяло във фотоапарата или не. Това дали умее или не умее не прави снимките по-малко или повече въздействащи, тъй като клиентът накрая вижда финалния продукт, който е най-важното. Има още


има 1 коментар

„Дървосекачът“

(05-lumberman)-02(default)___3479 Преди около месец, когато минавах с колата по асфалта в тези райони (беше вечер), една мечка щеше да ми пресича пътя, но се отказа и избяга в тъмното. Не е като да няма дивеч. В тези месеци обикновено хората се настройват за зимата. От време на време се чуват отчетливи удари от брадвата на стопанин, който сече дънери за зимата. Или може би не стопанинът, а по-бедният му комшия, който е решил да изкара някой лев с честен труд. От дворовете на много къщи излиза дим или се усеща мирис на дим. Тава с лютеница се разбърква енергично с дълга дървена бъркалка. Буркани с консервирани домати се варят в казан. Усеща се миризма на варена вода в стар метал. Друг пък затваря компоти. Мирише на печени чушки. Разчиства се сушилото за сини сливи, защото идва време за сушене на новата реколта. Винарки се въртят около каците с ферментиращо грозде. В това време на годината и дърварят ходи в близките гори и дерета, за да донесе още някой клон или дънер за зимата. Той е разумен и не е оставял събирането на дърва само за този период, но е трупал материал през цялата година. Тук малко, там малко, все файда. Пътят му минава през познати и непознати пътечки, ручеи и дерета.  Има още


Вашият коментар

Нова история в картинки… но все още като непубликуван ръкопис

litb-teaser

В момента работя по проект, който е история в картинки, подобна на други, които съм правил преди това („Ураганен сън„, „На замръзналото езеро„, „Бизнес петък„). Приликите са само дотук. Постарах се всичко друго да е една стъпка по-далече от това, което съм правил досега. В този случай броят на снимките в историята е над 25. В сборния колаж тук съм показал части от някои от снимките. Виждате част от кораб, мост, улица, кон, гора, езеро, кей. Главният герой е в другите части на снимката. Кой е той, ще видите в бъдеще.

Проектът е готов на 70%. Надявам се следващите 30% да бъдат изпълнени в най-скоро време и да ви покажа резултатите.


6 Коментари

„Ураганен сън“ – история в снимки

„Двама млади мъже са тичат към колата, която е спряна на малък път, защото се извива буря. Виждат, че тя се превръща в торнадо и бързат, за да не ги застигне. Торнадото се приближава по-бързо, отколкото те очакват. Двамата са в паника в колата и единият бута шофьора и му казва: „Давай, карай по-бързо!“ Шофьорът се разбужда на паркинга пред блока от побутването на най-добрия му приятел: „Ей, хайде да ме закараш, че закъснявам за летището“. Всичко е било сън.“

Има още