Фотосесии за списание #KeepAsking — Калин Класанов

За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограничения (е, с изключение на бюджета).

Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!

Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи,  вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.

Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.

В следващото интервю трябваше да снимаме един скромен преуспял мъж. Бяхме с Николина Филипова, която проведе интервюто. Аз, както обикновено, трябваше да успея да направя снимки, които да спомогнат за текста на статията и ако е възможно да разкажат история за човека. Както обикновено, снимките протекоха по начин, който не беше обикновен. Само знаех, че моделът ми за деня нямаше много време и трябваше да действаме бързо.

Интервюто беше с Калин Класанов. Сигурно сте виждали по магазините и бензиностанциите био десертните блокчета с име „Roo Bar„. Е това е човекът, който стои зад марката. Заедно със съпругата си и с още един бизнес партньор, основават компанията, която днес произвежда няколко милиона блокчета на година. Много от тях се продават и в чужбина.

Фотосесии за списание #KeepAsking — Георги Камов

За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограничения (е, с изключение на бюджета).

Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!

Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи,  вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.

Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.

В рамките на около 2 седмици снимките бяха почти всеки ден. Трудността идваше не от мъкненето на техника от едно място на друго, а от факта, че трябваше да имам нова идея почти всеки ден. Често фотосесиите бяха уговаряни от днес за утре, защото интервюираните бяха все заети хора. На мен ми беше най-лесно да отида и да сложа една лампа с чадърче и да снимам 2 хубави снимки, но исках нещо повече за възможността, която ми се дава — да снимам интересни доказали се хора. Все пак тези снимки ще се видят от по-широка аудитория и е добре да има нещо, за което човек да върне погледа си втори път. Ако това стане, значи съм успял със снимката.

Дойде интервюто с Георги Камов. От срещата с него видях, че е много интелигентен млад мъж, с когото се общува и се работи много приятно и леко. Свикнал е с това да бъде гледан и слушан. Камерата не го плашеше. Причината за това е най-вероятно неговото текущо призвание. То е да бъде съветник на мнозина по отношение на иновативни идеи, които често целят да „изкарат от релси“ тези, които са се оставили да ги носи течението на забързаното ежедневие и да ги накара да се замислят дали това е наистина правилната посока. Посредством множеството му изяви, лекции и семинари, той дава насоки, които даже някога са толкова близки до нас, но са скрити зад множество слоеве грижи.

Фотосесии за списание #KeepAsking — Суни Данаджъ и Стоян Николов-Зиков от „София Диша“

За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограничения (е, с изключение на бюджета).

Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!

Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи,  вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.

Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.

Третото поред интервю беше със Суни Данаджъ и нейния съпруг Стоян Николов-Зиков. Най-известното за тях е, че са организаторите на фестивала „София диша„. Сигурно сте виждали през последните години затворени софийски улици, но не за смяна на тръби за парното или за оправяне на дупките, а за да могат хора на изкуството да покажат какво умеят на специално заделено за тях пространство. Посетителите на фестивала освен да разглеждат, слушат и усещат, могат и да вземат участие в организирани от участниците работилници. Събитието се разраства с всяка изминала година, като Суни и Стоян имат все по-амбициозни цели за следващите няколко години.

„Изгледът“

Имах удоволствието да работя с мой клиент за втори път. Снимките трябваше да се случат в кратък отрязък от време. Прогнозата не беше крайно обещаваща, но трябваше да се справим с прохладните температури и намръщеното небе използвайки повече усмивка и мъничко допълнително осветление.

Снимахме основно в центъра на София. Небето беше изцяло облачно и беше като софтбокс вертикално над главите ни. Всеки знае, че ако сложи осветление над главата си ще има сенки под очите. Затова взех 2 малки светкавици, за да преборят софтбоксовете над главите ни и да покажат модела в цялата й прелест.

Бизнес фотография – Sensata Technologies

Рано сутрин. По-точно в 05:30. Товарят се стативи и осветление. В 9:00 трябва да съм там, а имам път. Това означава, че поне в 8:00 трябва да съм пристигнал, за да имам време да се ориентирам в обстановката. Картата е под ръка, тъй като за първи път отивам там. Чакат ме няколко стотин човека и нямам право на грешка. В интернет видях само снимки на мястото, но няма нито една снимка от това как изглежда вътре, какви са хората, каква е обстановката. Знаех само, че е голяма производствена база и много работещи там.

Така започна деня, когато снимах за Sensata Technologies в производствената им база в Ботевград. Имах много въпросителни, защото щях да снимам за голяма компания, която се занимава с производство на сензори (sensor, sensata) и датчици, а нямах представа какво точно да очаквам, защото нямаше достатъчно кадри в интернет. Все пак имах някаква въображаема представа какво бих искал да видя.

ITCE — Бизнес фотосесия

Преди време проведох курс по фотография в една от залите за обучение, които предлага фирма ITCE. Не съм и предполагал, че ще снимам хората от екипа им няколко месеца след това. Това не би се случило ако за провеждането на курса бях наел голямо фотографско студийно помещение. Тук имах на разположение уютна зала, проектор, високи тавани, както и напитки и нещо за хапване за участниците.

А и още нещо — имаше си и мултимедиен проектор, където пуснах да гледаме предишния ми проведен курс, записан в стил класически сватбарски клип с продължителност 16 часа, който всички над 70 годишна възраст с удоволствие гледат за 3-ти път, докато младите не можеш да ги задържиш и за 10мин. И тъй като участниците бяхме под 70г реших, че може би ще дойде твърде скучно и е редно да направя курса на живо. Като всяко живо предаване си имаше своите рискове. Например да не ти работи собственото дистанционно за презентацията и да се окаже, че в ITCE разполагат с техни, които работят.

Та… обратно в бъдещето. Бях нает да снимам екипа на ITCE.

Основната дейност на ITCE е да предлагат консултантски услуги, обучения и сертификация в сферата на информационните технологии и мениджмънт. Обученията се провеждат в собствените им зали, които могат да се наемат.

Тези, които ме познават знаят, че за мен планирането е едно от най-важните неща при едни снимки. Това важи в още по-голяма сила, когато трябва да се снимат много хора на едно място. Ползите от планирането са не само за мен, но и за хората, с които ще работя. Особено съм доволен, когато клиентите ми съдействат в планирането, за да минат нещата гладко.

„Писмо в бутилка“ (кратък 2.5D филм + история в снимки)

Тези, които ме познават знаят, че класическите и ретро сюжети са ми особено приятни. Преди около година реших, че е време да добавя в портфолиото си нещо, което надгражда това, което досега съм правил. Така се роди идеята за нова история в снимки, сюжета на която обмислях около месец, минавайки през най-различни идеи. В този проект реших, че няма да си поставям технически ограничения дали нещо изобщо може да бъде заснето, но реших да търся решение за всяка снимка. Това направи проекта още по-предизвикателен и труден.

Името, което избрах е също толкова класическо, колкото и сюжета на историята. Нарекох я „Писмо в бутилка“. Окончателните резултати на проекта „Писмо в бутилка“ могат да се видят и на официалния ми сайт.

За проекта реших да работя с Вера Георгиева, която освен, че е красив модел, е чудесен и търпелив човек (особено като ставаше въпрос за този проект). Ако някога имате комерсиални проекти, за които тя е подходяща като външен вид, ви препоръчвам да работите с нея. Тя не беше работила по подобно нещо преди това и сподели любопитството си как би могло да стане всичко това като снимки. Предварително уточнихме какви ще са точно дрехите на главната героиня, прическата, грима и обувките, та от съвременна млада дама, тя се преобрази в скромно и смело момиче от 19-ти век и влезе чудесно в роля.

Като черешка на тортата реших да направя и кратък филм от снимките използвайки 2.5D техника. Това прави снимките да не изглеждат плоски, но да имат усещане за тримерност и затова не е нито 2D (двумерно), нито 3D (тримерно), а 2.5D (двумерна графика с усещане за тримерност). Само работата по филмчето беше около 1 месец. Първоначално мислих да работя със софтуер за тримерна графика. Тъй като не се занимавам (все още) с такъв софтуер, реших да видя нещо безплатно и изтеглих Blender. Успях да навляза малко в дебрите на 3D моделирането и текстурирането… и се отказах по причина, че видях, че в софтуера, който вече имах закупен (Photoshop) имаше възможност за правене на малки видеа. И тъй като се чувствам по-удобно там, направих видеото с Photoshop. Възможностите за редактиране на видео там са доста ограничени, но ми свърши работа за тази цел. Все пак скромните знания, придобити по отношение на 3D графиката, не са напразни.

Ето и финалния кратък филм (около 4 минути):

Направих версия и на английски.

Както обикновено всяка от сцените в историята я бях скицирал предварително и снимките минаваха гладко и почти както беше предвидено. Ето някои от предварителните скици, заедно с резултатите.