Тихомир Лазаров – блог

Блог за портретна фотография


Вашият коментар

Фотосесии за списание #KeepAsking — Мариела Вачева от „Тук-Там“

_mg_3602

За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограkeepasking-coverничения (е, с изключение на бюджета).

Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!

Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи,  вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.

Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.

Предстоеше интервю с Мариела Вачева по отношение на проекта, в който тя има дейно участие — „Тук-там„. Тази организация се занимава с подкрепа на млади опитни българи у нас и чужбина, като се старае да ги свърже едни други, с цел взаимопомощ, но най-вече ако може да ги насърчи да се върнат в България и да работят тук. Има още


има 1 коментар

Фотосесии за списание #KeepAsking — Гери Турийска от „Пощенска кутия за приказки“

_MG_3332-Edit

За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограkeepasking-coverничения (е, с изключение на бюджета).

Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!

Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи,  вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.

Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.

Второто от интрвютата за списанието беше с Гери Турийска по отношение на нейния проект „Пощенска кутия за приказки„. Този проект представлява възможност за български писатели да покажат своите творения пред широка публика, където известни личности четат написаното, което оживява по свой специфичен начин. Самата Гери пише текстове на песни, пее и води радио предаване. Легендите разказват, че е свързана по роднинска линия с Чудомир, затова очаквах да се запозная с приятна артистична натура. Има още


6 Коментари

Фотосесии за списание #KeepAsking — Явор Никифоров

_MG_3278-Edit

За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограkeepasking-coverничения (е, с изключение на бюджета).

Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!

Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи,  вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.

Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.

В серия от публикации ще разкажа как е протекло всяко от интервютата, които бяха придружени със снимки. Бях решил да снимам всеки от интервюираните с нещо, което е много специфично за него и дейността му.

Първото интервю беше с Явор Никифоров. Преди снимките се запознах с повечето от публикациите, които можеха да бъдат намерени за него в интернет. Сигурен съм, че като чете това го побиват тръпки, как някой го е проучвал. Спокойно. Аз съм от добрите. Проучвам с цел да покажа човека в хубава светлина. Има още


Вашият коментар

Кой налага стандартите на пазара — фотографът или клиентът?

(03-pool-game)-01-(default)___7121

Тази публикация се отнася не само за фотографията, а е принципно изложена по отношение на малкия бизнес и пазара около него.

От време на време виждам дискусии, основно от любители, но понякога и сред професионалисти, за това как професионалистите снимали за пари това, което пазарът диктува, независимо дали им харесва това или не. Така създавали неща, които са просто поръчки и не е задължително да е нещо хубаво, докато хубавото го създавали само „в свободното си време“ (ако имат такова).

Може би ще е интересно на любителите (най-вече) да разберат как стоят нещата на пазара и доколко дискусиите като тази, която споменах, съдържат истината или не.

Ще взема за пример хранително-вкусовата индустрия и по-точно заведенията за хранене. Хората трябва да ядат през деня. Това е ясно и е нормално някой да направи бизнес от тази нужда. Появяват се разни заведения за хранене. На едно от тези заведения, на по сандвич и минерална вода, седнали няколко човека и разискват: „Ей, тези готвачи тука ако не сме ние да им кажем, че искаме сандвичи, нито един сандвич няма да направят, защото им е досадно. Сигурно като се приберат вкъщи на жена си готвят някакви деликатеси, ама никой не им плаща за това. Кой ще им плати изобщо? Хората искат да ядат нещо простичко, като примерно сандвичи. Има много хора като нас, които бачкат тука в района и не може да има по-успешен бизнес от сандвичите.“. Има още


Вашият коментар

DOF калкулатор

DOF калкулатор

DOF калкулатор

Инсталирах един DOF калкулатор на сайта си. Който иска, нека го ползва. Това е калкулатор, който позволява да знаете колко е дълбока областта, която е на фокус за различни видове фотоапарати, обективи и фокусни разстояния. Не поддържа абсолютно всеки вид сензор, но е нещо, което дава добър ориентир.

DOF идва от „depth of field“ или на български „дълбочина на рязкост“ или „дълбочина на фокусната равнина“.

Например снимате група от хора, които са разположени на 2 реда като разстоянието между очите на хората от предния ред и очите на хората от задния ред е 100см. Защо очите? Защото обикновено гледаме очите да са на фокус. Това означава, че трябва да снимаме с настройки, които да ни дадат дълбочина на рязкост, която да е поне 100см. Ако фокусираме върху някой от предната редица, имайте предвид, че предната част на фокусната равнина започва малко преди мястото, където фокусирате, а назад е малко по-дълбока. Мястото, където фокусирате не е в центъра на фокусната равнина, а е малко по-близо до фотоапарата. Значи ако имате да фокусирате няколко обекта един зад друг, опитайте да фокусирате малко преди средата между обектите. Да се върнем на примера. Имате кроп сензорен фотоапарат с 85мм обектив. На 5м от групата сте. Тогава при f8 имате дълбочина на рязкост от 99см, което е на границата да имате дефокусиран човек. Но ако снимате на f11, тогава калкулаторът показва 137см. Имайки предвид, че фокусирате върху някой от предната редица (която е на 500см), от тези 137см ще имате пред очите на първия човек още 60см от фокусната равнина. Назад ще останат 77см и хората пак няма да са на фокус. Решението е да отидете по-назад или да снимате поне на f16 или с обектив с по-малко фокусно разстояние. Ако сте с full frame сензорен фотоапарат, тогава от същото разстояние при f11 ще имате 227см дълбочина на фокусната равнина, което е предостатъчно. Един от примерите, където големината на сензора има значение за това дали може от това разстояние (да кажем сте в стая и няма къде по-назад да отидете) да направите кадър с такъв обектив на f11.

Калкулатор като този може да намерите в интернет на много места, както и като приложения за мобилни устройства.

 


Вашият коментар

„Билярд“

(03-pool-game)-01-(default)___7121

Снимките на много хора в един кадър винаги са били няколко нива по-различни от снимките на 1 човек в кадър. Причината е, че с повече хора може да се разкаже повече история в снимката, тъй като има повече възможност за разнообразни действия.

Ако не разбирате какво става в тази снимка и трябва да я опиша с думи, значи не е ясно какво се случва в нея и не съм си свършил работата. Ще рискувам, няма да „я разказвам“, но ще продължа с историята зад това заснемане.

Имах възможността да снимам в клуб BSD в София (в подлеза на НДК).  Предварително отидох да видя мястото, осветлението и да планирам кои маси трябва да се резервират. Резервирах 2 маси, защото не исках стативите да пречат на клиентите наоколо. Има още


3 Коментари

Фотографски въпроси — как да оценя труда си или как работи класическата пазарна икономика

blog-banner

Независимо дали сте в малко село и на мегдана продавате дървени лъжици, които правите, докато пасете животните, или сте известен фотограф, който снима за големи корпорации, имате нещо общо. Общото е, че сте дейни участници в областта наречена пазарна икономика. Има още