Тихомир Лазаров – блог

Блог за портретна фотография


Вашият коментар

Фотосесии за списание #KeepAsking — Байчо Георгиев

За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограkeepasking-coverничения (е, с изключение на бюджета).

Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!

Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи,  вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.

Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.

Байчо Георгиев беше следващата ни прицелна точка. Интервюира го Диляна Георгиева относно проекта 9 Academy, на който той е един от организаторите. 9 Academy накратко е бизнес училище, което цели да даде насоки на най-вече на млади предприемачи да започнат бизнес или да помагат в развиването на такъв дори и да не са ръководни лица. Има още


Вашият коментар

Фотосесии за списание #KeepAsking — Георги Камов

_MG_3617-Edit

За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограkeepasking-coverничения (е, с изключение на бюджета).

Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!

Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи,  вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.

Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.

В рамките на около 2 седмици снимките бяха почти всеки ден. Трудността идваше не от мъкненето на техника от едно място на друго, а от факта, че трябваше да имам нова идея почти всеки ден. Често фотосесиите бяха уговаряни от днес за утре, защото интервюираните бяха все заети хора. На мен ми беше най-лесно да отида и да сложа една лампа с чадърче и да снимам 2 хубави снимки, но исках нещо повече за възможността, която ми се дава — да снимам интересни доказали се хора. Все пак тези снимки ще се видят от по-широка аудитория и е добре да има нещо, за което човек да върне погледа си втори път. Ако това стане, значи съм успял със снимката.

Дойде интервюто с Георги Камов. От срещата с него видях, че е много интелигентен млад мъж, с когото се общува и се работи много приятно и леко. Свикнал е с това да бъде гледан и слушан. Камерата не го плашеше. Причината за това е най-вероятно неговото текущо призвание. То е да бъде съветник на мнозина по отношение на иновативни идеи, които често целят да „изкарат от релси“ тези, които са се оставили да ги носи течението на забързаното ежедневие и да ги накара да се замислят дали това е наистина правилната посока. Посредством множеството му изяви, лекции и семинари, той дава насоки, които даже някога са толкова близки до нас, но са скрити зад множество слоеве грижи. Има още


Вашият коментар

Предварителен поглед в един нов мой проект — „Бягството“

_MG_0851-Edit

Миналата година (да, колко време мина оттогава, почти 9-10 месеца) имах удоволствието да снимам мой проект с елементи от българския фолклор и история. Става въпрос за история в снимки, която беше заснета почти изцяло на терен (за разлика от „Писмо в бутилка„, който проект беше целият заснет на закрито и всичко беше фотомонтаж). Тъй като съм доста претенциозен относно това какво ще има в кадър и какво няма да има, не мога да се размина без да пипна някои кадри като им добавя още мъничко детайл, който да помогне на снимката.

В тази публикация показвам една от снимките, която ще участва във финалния резултат. При нея се наложи да добавя малко повече драма във фона. Моментът е такъв, че героинята е в унило състояние и исках всичко да бъде доста по-синкаво като нюанси. Това като цветове естествено го виждаме малко след залез. Планините, небето и облаците са нарисувани на ръка. Ето част от процеса на рисуване:

the-escape-illustration-progress

Надявам се тази година да мога да покажа финалния резултат.

 


Вашият коментар

„Изгледът“

woman-and-the-office-view

Имах удоволствието да работя с мой клиент за втори път. Снимките трябваше да се случат в кратък отрязък от време. Прогнозата не беше крайно обещаваща, но трябваше да се справим с прохладните температури и намръщеното небе използвайки повече усмивка и мъничко допълнително осветление.

Снимахме основно в центъра на София. Небето беше изцяло облачно и беше като софтбокс вертикално над главите ни. Всеки знае, че ако сложи осветление над главата си ще има сенки под очите. Затова взех 2 малки светкавици, за да преборят софтбоксовете над главите ни и да покажат модела в цялата й прелест. Има още


има 1 коментар

Бизнес фотография – Sensata Technologies

building01

Рано сутрин. По-точно в 05:30. Товарят се стативи и осветление. В 9:00 трябва да съм там, а имам път. Това означава, че поне в 8:00 трябва да съм пристигнал, за да имам време да се ориентирам в обстановката. Картата е под ръка, тъй като за първи път отивам там. Чакат ме няколко стотин човека и нямам право на грешка. В интернет видях само снимки на мястото, но няма нито една снимка от това как изглежда вътре, какви са хората, каква е обстановката. Знаех само, че е голяма производствена база и много работещи там.

Така започна деня, когато снимах за Sensata Technologies в производствената им база в Ботевград. Имах много въпросителни, защото щях да снимам за голяма компания, която се занимава с производство на сензори (sensor, sensata) и датчици, а нямах представа какво точно да очаквам, защото нямаше достатъчно кадри в интернет. Все пак имах някаква въображаема представа какво бих искал да видя. Има още


Вашият коментар

„Билярд“

(03-pool-game)-01-(default)___7121

Снимките на много хора в един кадър винаги са били няколко нива по-различни от снимките на 1 човек в кадър. Причината е, че с повече хора може да се разкаже повече история в снимката, тъй като има повече възможност за разнообразни действия.

Ако не разбирате какво става в тази снимка и трябва да я опиша с думи, значи не е ясно какво се случва в нея и не съм си свършил работата. Ще рискувам, няма да „я разказвам“, но ще продължа с историята зад това заснемане.

Имах възможността да снимам в клуб BSD в София (в подлеза на НДК).  Предварително отидох да видя мястото, осветлението и да планирам кои маси трябва да се резервират. Резервирах 2 маси, защото не исках стативите да пречат на клиентите наоколо. Има още


Вашият коментар

„Подаръкът“

gft-20140912-_MG_9446-Edit

Работата с малки деца е едновременно и трудна, понякога дори отчайваща, дори граничеща с невъзможност, но почти винаги носеща много усмивки. Има различни деца, но почти всички имат една обща черта и тя е свободолюбието и искреността, които болшинството от възрастните са загубили.

В моменти, когато бях свободен исках да направя нещо, което ми хрумна като идея — да покажа как малко дете подарява на някой от родителите си нещо. Конкретната идея се избистри в това, което виждате в началото на публикацията. За целта имах нужда от красив интериор или двор, малко красиво дете и добре изглеждащ родител. Попитах приятели дали познават такива модели и ми бяха показани няколко възможности. Не след дълго се запознах с хората, обясних им идеята и за моя радост се съгласиха да снимаме.

Когато планирам такива проекти гледам да бъда в контрол на всеки детайл, който мога. Понякога изискванията ми са трудно изпълними. Много от моделите на проекти като този не може да ги видите в такъв изглед като на снимките ми. Изисквал съм определени дрехи и прически, но във всички случаи преценям кое би им отивало, а не просто да е точно това, което съм имал като първоначална идея. Благодарен съм на всички, с които сме работили заедно и които са били достатъчно търпеливи към претенциите ми. Има още