Тихомир Лазаров – блог

Блог за портретна фотография

Фотосесии за списание #KeepAsking — Мариела Вачева от „Тук-Там“

Вашият коментар

_mg_3602

За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограkeepasking-coverничения (е, с изключение на бюджета).

Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!

Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи,  вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.

Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.

Предстоеше интервю с Мариела Вачева по отношение на проекта, в който тя има дейно участие — „Тук-там„. Тази организация се занимава с подкрепа на млади опитни българи у нас и чужбина, като се старае да ги свърже едни други, с цел взаимопомощ, но най-вече ако може да ги насърчи да се върнат в България и да работят тук.

Интервюто го водеше Пламена Тодорова (ето я и в LinkedIn). Още не се познавахме по това време и тя още не знаеше какво съм намислил да снимам. Очаквах тя да ме разпознае, защото беше по-лесно.

След малко лутане, намерих офиса, където трябваше да снимам. Пламена ме разпозна безпогрешно, защото или бях фотографа, или цивилен мъж от фирма за почистване (заради стативите). Обстановката в офиса беше интересна — смесица между индустриален арт бетон, модерни мебели и високо технологични устройства.  Пламена беше твърдо решила да рискува да остави първо да направя снимките „за 15-20 минути“ и след това за продължи с интервюто. Каза ми, че Мариела няма много време и ще трябва да я снимам ееей там. Посочи ми една конферентна зала встрани от помещенията с технологиите. Залата беше заета. А сега де?

Изключен беше вариантът да чакам да се освободи залата, и точно тогава ако Мариела дойде да свия рамене и да кажа, „ми, к’во да направя“ и после да се наложи да ме чака. Би било твърде неетично. Приготвих осветлението в друго помещение и реших да настроя мощността на светкавиците според снимката, която исках да направя. Ето така:

_mg_3572

Често използвам ръката си, за да видя как би изглеждало лице в кадър. Както виждате, помещението, в което бях беше със слаба светлина, а залата, в която щяха да са снимките, беше добре осветена. Тъй като скоростта на затвора влияе върху това колко околна светлина ще влияе на снимката, реших да мисля за този параметър от настройките като вляза в залата. Измерих колко крачки имам от мястото, където поставих ръката си, до стативите, за да действам бързо, когато се освободи залата. Снимах с 2 светкавици  —едно чадърче (видимо в кадъра) и 1 софтбокс вляво извън кадър. Малко след това залата беше свободна и се „намъкнах“. Там направих настройката на скоростта на затвора според светлината в помещението без да пипам блендата и ISO-то. Сложих светкавиците там, където бях преценил и снимах отново ръката си:

_mg_3579

Да, смених местоположението на софтбокса, за да изглежда все едно е осветено от прозорци вдясно (имаше такива). Бях готов и чаках. Докато чакаме нека да споделя идеята си. Тъй като „Тук-там“ свързва българи помежду им, реших да „клонирам“ Мариела и да я снимам на различни места в помещението в поза на човек, който комуникира с другия посредством телефон или компютър.

Мариела дойде. Бързичко й обясних какво ще снимаме и започнахме кадрите. Направих основната снимка (с клонирането), както и няколко самостоятелни портрета. Ето и резултатите:

_mg_3582-edit

_mg_3602

За любопитните, бях без статив за тази снимка. Как може да се направи този кадър лесно със статив? Слагате фотоапарата на статив, настройвате ръчни настройки, ръчен фокус и снимате човека няколко пъти на различни места. След това слагате кадрите в слоеве един върху друг в софтуер за редактиране на изображения. От всеки от слоевете (без първия) изтривате всичко, без самия човек. Може и съвсем грубо да го направите, не е нужно да е фино. В резултат имате снимка с „клониран“ човек.

Как се прави без статив? Трудна работа. Снимах от ръка като гледах да стоя винаги на една и съща позиция. След това с малко повече главоблъскане във Photoshop успях да напасна различните снимки.

Защо нямах статив? Твърде много техника. Твърде малко мускули. Твърде малко ръце… Но пък доста търпение във Photoshop.

Ето и откъс от статията, която Пламена написа:

keep-asking-tearsheet

Останалите фотосесии за #KeepAsking кампанията може да разгледате тук.

Advertisements

Автор: lazarovphoto

Тихомир Лазаров - комерсиална портретна фотография

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s