Тихомир Лазаров – блог

Блог за портретна фотография

Фотосесии за списание #KeepAsking — Суни Данаджъ и Стоян Николов-Зиков от „София Диша“

Вашият коментар

_MG_3551-Edit

За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограkeepasking-coverничения (е, с изключение на бюджета).

Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!

Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи,  вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.

Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.

Третото поред интервю беше със Суни Данаджъ и нейния съпруг Стоян Николов-Зиков. Най-известното за тях е, че са организаторите на фестивала „София диша„. Сигурно сте виждали през последните години затворени софийски улици, но не за смяна на тръби за парното или за оправяне на дупките, а за да могат хора на изкуството да покажат какво умеят на специално заделено за тях пространство. Посетителите на фестивала освен да разглеждат, слушат и усещат, могат и да вземат участие в организирани от участниците работилници. Събитието се разраства с всяка изминала година, като Суни и Стоян имат все по-амбициозни цели за следващите няколко години.

Снимките бяха уговорени да станат в офиса им в центъра. Бяхме отново с Николина Филипова, която щеше да ги интервюира. Ники ми каза като отида до адреса, да се ориентирам по вратата на „Естествени идеи“. Аз отидох във въпросния офис-ориентир, влязох вътре и заявих тържествено, че ще снимам Суни Данаджъ. Хората, разбира се, нищо не знаеха по въпроса, а аз бях с куфар и стативи. От учтивост ми казаха „добре, изчакайте я тук“. Ники я нямаше там. Звъня да видя какво става и тя ме нахока по телефона, че ставало въпрос само за ориентир, а не че ще снимам там. Извиних се на хората и излязох. Отвори се съседната врата и там беше Николина заедно със Суни и Стоян.

bts2

Наплашена С приятни спомени от предното интервю, Ники с радост прие да направи интервюто преди снимките. През това време аз започнах да си разполагам осветлението. Не знаех, че ще снимам и Стоян и бях измислил идея само за Суни. Набързо прецених Стоян. Симпатяга, ще е лесно да получа приятни кадри. Щях да снимам Суни като балерина, която е до просторен прозорец с развети от вятъра завеси. Дори бях гледал как трябва да я позирам и мислих на една от снимките да е седнала на земята както го могат балерините. Хубаво, обаче точно преди това Ники ми каза, че Суни била бременна 🙂 Много бременна. Докато пиша тази публикация Суни и Стоян сигурно вече си имат бебенце (честито, ако е така). Бях си взел от къщи едно перде, защото не знаех как изглежда офисът. Никой не знаеше какво точно ще снимам, та си разказах идеята в движение. Огледах се внимателно, за да видя какъв да бъде и фонът, за да снимам подходящо и Стоян, както и да направя снимки на тях двамата като семейство.

В офис в центъра на София през прозореца обикновено виждаш — сгради в центъра на София. Хубави сгради, хубаво строителство, обаче кой да знае, че точно от този прозорец ще ми трябва слънце. Силно слънце. Затова си направих слънце като сложих една светкавица зад пердето, което беше между 2 статива.

bts1

Ами това беше снимката. Светкавица с пердета. Достатъчно мека светлина и достатъчно силна, за да прилича на слънце. Ето и снимката, която бях замислил да направя:

_MG_3514-Edit

Докато правих снимката, Ники ми подушна на ухото: „Да си изпереш пердето, че ми се вижда мръсно“. Чупи гърне! Пердето си е чисто и е цвят екрю, гордо заявих аз.

В случай, че Суни и Стоян, както и Ани от Comtrail, решат, че тази снимка не е шедьовър и не може да бъде публикувана в списанието, реших да направя още няколко красиви портрета на Суни встрани от тази идея, но пак с артистично излъчване. Зад нея на тази снимка е творба на съпруга й — Стоян. Използвах „слънцето“ от предния портрет, както и още една светкавица вляво на камерата.

_MG_3525-Edit

Стоян беше изключително лесен за снимане. Както виждате е симпатичен млад мъж, който очевидно няма притеснения от камери. Кадрите с него са с част от творбите му на заден план. Мож да видите как хоризонталната сочи лицето му, хоризонталните рамки на стъклата на вратата, също, а картината все едно го гледа. По този начин очите на зрителя отиват директно където трябва — към очите на Стоян, където срещат уверен поглед. Подходът при тази композиция се нарича „водещи линии“.

_MG_3538-Edit

Ето ги и двамцата:

_MG_3551-Edit

Имаха и снимка гушнати, но тази се е сторила хем тежкарска, хем са заедно, хем ги свързва изкуството, хем се вижда и бъдещото поколение.

Това е и страница от статията, написана от Николина:

magazine-tearsheet

А и още нещо. Докато си измервах осветлението, установих, че настройките ми на фотоапарата са с бленда f2.8. Реших да я сменя на f4.0 или f5.6. Въртя копчето. Не ще. През главата ми минават няколко мисли — явно трябва да снимам така. Може би му има нещо на обектива. Сега пък пари за ремонт или нова фотоапарат или обектив. Сложих друг обектив — същата работа. Значи не е от обектива (или е твърде малко вероятно). През ума ми — пари за ремонт на текущия или нов фотоапарат. Огледах си фотоапарата, за да видя има ли нещо, което може пък да не е развалено, ами настройка. Видях един тайнствен бутон, наречен „Lock“ (заключване). Беше щракнат на позиция „заключено“. Щракнах го обратно и о, чудо! Можех отново да сменям настройката на блендата!

Сигурно на четящите им е смешно, но нека да си призная нещо. Аз съм от хората, които не си четат упътванията на техниката, още по-малко на фотоапарата. На фотоапарата ползвам 4-5 неща, а другото не го пипам. Знам как да сменям бленда, скорост на затвора, ISO, бял баланс. Това ми е основото. Останалите функции и хиляди други работи, които може би може, не съм ги чел, нито знам какво правят. Честно казано и не ме интересуват. Снимките няма да стават по-хубави ако знам наизуст ръководството. Може само да се улеснят някои от нещата, които правя като последователност от действия. Но пък аз съм толкова консервативен, че не ми се сменя процеса на работа от това, което съм свикнал. Нали и така стават картинките.

От мен да знаете, четенето на упътвания няма да ви направят по-добри фотографи, обаче могат да ви спестят нежелани емоции. Все пак е добре да знаете как се сменят основните настройки, а останалото е въпрос на вкус и малко знания.

Суни, Стоян и Николина не разбраха за моето премеждие, освен че видяха как се изпотих. Ама то си беше и горещо.

Останалите фотосесии за #KeepAsking кампанията може да разгледате тук.

Advertisements

Автор: lazarovphoto

Тихомир Лазаров - комерсиална портретна фотография

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s