Тихомир Лазаров – блог

Блог за портретна фотография

Sigmaref – бизнес фотография

Вашият коментар

sigmaref-20151001-_MG_0300-Edit

Като бях по-начинаещ в снимането и гледах разни снимки на хора в дадена индустрия и си казвах: Толкова лесно се снима това. Просто слагаш светкавицата и снимаш. Виждах какво е осветлението, можех да преценя как се снима, но тогава още нямах практиката. А практиката ми показа, че нещата не са толкова лесни и бързи.

Трябваше да направя снимки на целия екип на фирма Sigmaref. Фирмата е българо-италианска и се занимава с производство на огнеупорни материали за стъкларската индустрия. Производствената им база в България се намира в Пловдив, където и правих снимките. Целта беше да направя групова снимка на екипа. Имаше специфични изисквания за това как да бъдат представени хората и какво да е излъчването на снимката.

Бях решил как да ги снимам като осветление, само не знаех дали снимките ще бъдат вътре в производствения комплекс или навън. Причината? Времето и положението на слънцето. От клиентите разбрах, че ще снимам на юг-югозапад в около 10:00 сутринта. Това означава, че при слънчево време щях да имам слънце, което свети директно към хората и те щяха да са с присвити очи. Бях готов да намеря решение на проблема или да снимам само в интериор.

Пристигнах по-рано на мястото. Хората бяха много приветливи и скромни, а базата беше чиста и подредена. Направи ми добро впечатление. Обясних им, че ще подготвя всичко и ще отнема само 10-на минути на работниците за първата снимка. Единственото, което поисках е една стълба. Научих как е стълба на италиански — scala.

За мое щастие навън беше леко облачно. Слънцето светеше през тънки облаци като светкавица през софтбокс. Бързах, за да не изпусна момента. Избрах си място за снимки и направих тестов кадър, качен на стълбата:

sigmaref-20151001-_MG_0262

Както виждате има 2 статива. Това ми бяха елементи, с които да отбележа къде в краищата бих разположил хората. За тази цел измервах (с крачки) колко човека биха били на най-дългия ред и сложих стативите.

Вляво ми изглеждаше малко празно. Видях, че на паркинга имат брандирани автомобили и помолих някой от пресонала да премести поне единия, за да видя как ще запълни мястото композиционно.

sigmaref-20151001-_MG_0280

Стана добре. Ред беше на осветлението. Разположих 2 големи софтбокса, които да осветят групата от хората. Сложих си един предмет, за да преценя баланса на осветлението спрямо околната среда. Имаше лек вятър, софтбоксовете бяха вдигнати нависоко и за да ги стабилизирам трябваше да сложа доста торбички с пясък.

sigmaref-20151001-_MG_0270

Дойде ред на цветната карта:

sigmaref-20151001-_MG_0271

Бях готов. Хората се събраха, разположих всеки от тях точно къде да застане и как да е позициониран и направих 8 (осем) кадъра, като донагласях хората за тях. Снимките продължиха точно 10 минути. Ето един от кадрите без обработка:

sigmaref-20151001-_MG_0288

Но за тези 10 минути ми трябваха 40 минути да си планирам осветлението, около 10 минути да позиционирам хората и 10 минути, за да щракна 8 пъти.

След това се преместих вътре в производствената база. Мястото, където трябваше да снимам беше ето това:

sigmaref-20151001-_MG_0295

Отново снимката е направена от стълба. Помолих да се разположат палети на определени места. Нагласих осветлението и позиционирах всеки от хората. В дъното вляво бях поставил още една светкавица, която да освети помещението, за да изглежда максимално естествено. Светкавицата беше на пълна мощност. Направих само 5 кадъра на екипа. На един от кадрите не изчаках светкавицата в дъното да зареди. На тази снимка може да видите колко е тъмно помещението в дъното без осветлението:

sigmaref-20151001-_MG_0298

Ето и финалната (5-та) снимка:

sigmaref-20151001-_MG_0300-Edit

Продължителност на фотосесията вътре в помещението: 2 минути.

Но тези 2 минути изискваха други 15 минути, за да настроя осветлението, 15 мин да позиционирам всеки от хората и да щракна 5 пъти.

Надявам се тези подробности да са ви били интересни и когато следващият път видите подобни снимки да знаете, че те са само върхът на айсберга.

Благодаря за търпението на всички участници и за чудесното и гостоприемно отношение на домакините, от които научих още няколко думи на италиански 🙂 Много обичам този език.

Advertisements

Author: lazarovphoto

Тихомир Лазаров - комерсиална портретна фотография

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s