Тихомир Лазаров – блог

Блог за портретна фотография

„Вечер“  — история в снимки

Вашият коментар

IMG_7563-Edit

Как биха се оценили тези снимки ако кажа, че всички са фотомонтажи? Тези, които смятат, че фотографията е само това, което може да се направи наведнъж във фотоапарата ще кажат: „не, това не е фотография, това са лоши снимки“. А ако кажа, че всичко това е заснето на място, тогава същите могат и да кажат, че има нещо хубаво в снимките (ако им харесват). Или ако покажа няколко снимки и не могат да познаят коя е монтаж и коя е истинска, тогава как могат да оценяват обективно без предразсъдък? Когато оценявам за себе си снимки не гледам толкова дали снимката е монтаж или не, а дали е въздействаща. След това мога да разгледам творбите на автора, за да преценя дали умее да прави фотографии изцяло във фотоапарата или не. Това дали умее или не умее не прави снимките по-малко или повече въздействащи, тъй като клиентът накрая вижда финалния продукт, който е най-важното.

Преди време бях заснел „Писмо в бутилка“ изцяло на закрито и всяка една снимка в него беше монтаж (вижте публикацията относно този проект). Причината тогава беше, че започнах проекта през ноември, а действието се развиваше в топлите месеци. Също така имаше кадри, в които беше твърде скъпо да бъдат заснети наведнъж. Примерно колко би струвало да ангажирате парен локомотив да бъде поставен на мост по ваше желание, там да качите човека и да го заснемете? Някой друг ще пита — добре, но защо не изчака до топлите месеци, за да заснемеш това? Отговорът ми е, че ако повечето очакват месечната си заплата и могат да снимат след 8-9 месеца нещо за тяхно удоволствие, в моя случай аз се изхранвам с това и времето ми е ценно. Затова добавянето на още един проект в портфолиото е по-добре да стане по-скоро, за да бъде видян от потенциални клиенти. Затова за мен няма значение направата на една моя снимка (дали е монтаж или изцяло във фотоапарата), стига тя да върши работата, за която е предназначена.

Ако трябва да бъда честен, личното ми предпочитание е да снимам всичко наведнъж. Основната причина за това е, че не обичам да работя часове наред (или дни наред) със софтуер за обработка на изображения за всеки един кадър. Това, че някога ми се налага е отделен въпрос. Затова всеки път, когато преценя, че нещо може да бъде заснето наведнъж, има бюджета за това и ще ми спести много време пред компютъра, предпочитам да го заснема на живо.

Това беше случаят в тази серия от снимки. Реших да бъде заснета изцяло на живо, защото пасваше на времето от годината и нямаше нищо свръхбюджетно, независимо, че трудът по самото заснемане не беше малък (и с минимална обработка след това).

Вечер“ е кратка история в снимки, която показва завършека на един обикновен работен ден на млада жена.

Исках всичко да изглежда максимално естествено, независимо, че беше използвано допълнително осветление и всяка една от снимките беше режисирана в детайли като позиция на пръстите, брадичката, позиция на тялото, посока на погледа и т.н.

Всичко започна на „хартия“, както обикновено. Нарисувах си кадрите, които трябваше да включва поредицата, за да може по време на снимките нещата да вървят стегнато и целенасочено.

storyboard-small

Намирането на място за снимките навън се оказа по-трудно от очакваното. Трябваше да е на улица, защото щях да снимам кола. Улицата трябваше да е спокойна, защото как иначе бих разположил стативи и осветление на оживено място без да преча. Също така исках на заден фон да не е пълна тъмнина, но да има светлини. След обикаляне по около час за няколко вечери, намерих място, което не беше перфектно, но щеше да свърши работа. Задният фон не беше с най-впечатляващите светлини, но имайки предвид не добре осветените улици и сгради в София, беше добро компромисно решение. Верно, имам стари кадри, където съм снимал далечни замъглени светлини и мога да ги монтирам върху заснетата снимка след това, но не исках да правя монтажи.

След като намерих място, направих тестов кадър, за да видя какво бих имал само с наличната светлина на улицата и кадърът беше ето този:

IMG_7550

Особеностите при заснемането на снимка в подобна обстановка са най-вече в способността или по-точно неспособността на фотоапаратите да авто фокусират на тъмно. Автофокусът е едно чудесно изобретение и е може би единствената автоматична способност на техниката, която обичам да използвам. Причината е, че прави това, което бих искал (в повечето случаи) и може да бъде лесно контролирано.

Има най-различни начини, по които работи автофокусът във фотоапаратите ви. Това, което е най-разпространено е да търси контраст в точката на фокусиране. Различните фото техники представят точката на фокус по различен начин — в някои от телефоните това е изобразено като правоъгълниче, което при някои модели може да се мести, за да се избере обекта на фокус. При повечето фотоапарати е показано с червена точица (една от няколко), която светва като натиснете спусъка наполовина. Във визьора ще видите нещо такова:

autofocus-points

Ако при вас светват всички точки или всеки път различна точка, значи сте в режим на автоматично избиране на автофокусна точка. Авто-матична авто-фокусна точка. С други думи прекалено много автоматична функционалност, която опитва да замести това, което искате да направите. Затова в настройките направете така, че да избирате ръчно автофокусната си точка. От всички автофокусни точки аз предпочитам централната. Кога се ползват другите точки може да прочетете в публикацията за „Фокусиране и прекомпозиране„. При натискане на спусъка наполовина в точката на фокус се търси контраст (това е най-разпространеният алгоритъм във фото техниката за автофокус). Ако точката е в област, която е едноцветна, там няма да има никакъв контраст и автофокусът няма да сработи. Насочете фотоапарата си към равномерно осветена матова повърхност и в много от случаите няма да може да фокусира, защото вижда само един цвят. Ако повърхността е с грапавини, тогава ще има светли и тъмни части и ще може да фокусира. Ако насочите точката в област, където има различни нюанси (примерно очите на човека, където имаме тъмни и светли части), тогава автофокусът ще се справи добре стига тази област да е достатъчно осветена.

В конкретния случай само с улично осветление (както по-горе видяхте тестовия кадър преди същинските снимки), светлина много нямаше. Опитах да фокусирам върху лицето на модела с наличната улична светлина и автофокусът се чудеше без да успее да фокусира. От време на време успяваше, но получавах кадри като този:

IMG_7561

Очевидно не е това, което исках.

Какво се прави в този случай? Има 2 възможности.

Едната е ръчен фокус. Аз снимах на бленда f4 с около 100мм фокусно разстояние. Това означава, че имаме плитък фокус и всичко останало ще е замъглено. Фотоапаратът не беше на статив и ръчното фокусиране можеше да не ми даде добри резултати (опитах, но в тази тъмница през обектива много трудно се виждаше дали е на перфектен фокус). Ако снимах на бленда f8 или нагоре, щях да имам по-дълбоко поле на фокус и толерантността към грешка щеше да е по-голяма при ръчно фокусиране. Фокусирах ръчно и изглеждаше всичко добре през визьора, но при f4 резултатът беше мъглив върху лицето. Верно, доста по-добре от това да се фокусират сградите зад модела, но не беше технически издържано както исках. Та този вариант отпадна за мен. Затова остана втори вариант — да помогна на фотоапарата да фокусира автоматично чрез допълнителна светлина върху обекта, който снимам. Това може да стане като някой освети с друг светлинен източник (примерно фенерче или лампа, която можем да включим, да фокусираме и после да изключим). Не е рядко срещано фотографи, които често снимат в ституации без допълнително осветление да си носят фенерче, с което да светнат за кратко върху обекта, за да сработи автоматичния фокус и после да го изгасят, за да не влияе светлината му върху кадъра. Примерно можеше да паркирам колата си зад мен и да пусна фаровете, да фокусирам и да изгася фаровете. Разбира се, трябваше моделът да стои неподвижно и фотоапаратът да е на статив или да има някой, който да пусне и да спре фаровете вместо мен. Това, което използвах, беше пилотното осветление на светкавиците, което може да свети постоянно и изгасва автоматично при задействането на светкавиците. Затова включих пилотното осветление и успях да помогна на фотоапарата да фокусира в точката, към която го насочих — очите на модела. Ето и финалния резултат:

IMG_7563-Edit

Скоростта на затвора, на която снимах беше 1/60, което е малко под обичайната граница, под която не трябва да се пада в този случай (1/100), но рискувах, опитвайки да държа фотоапарата колкото мога по-стабилно. За сметка на това ISO-то беше 1600, за да може да влезе повече от околната светлина в кадър, включително и светлината от мигачите при отключването на колата.

След това беше лесно да направя втория кадър, който показва следващата стъпка в историята:

IMG_7573-Edit

Дойде моментът за третия кадър — в колата. При него имах повече неща, които трябваше да преодолея. Първото беше отново автофокуса, тъй като бяхме на същата улица със същата налична светлина. В този случай при всеки от кадрите, които заснех, исках предварително моделът да включи осветлението в купето, за да мога да я фокусирам с автофокуса и тогава осветлението в купето беше изключвано.

IMG_7587

След това включвах на ръчен фокус и тогава снимах кадъра. Защо не снимах веднага? Причината беше, че колата се движеше по време на снимката. Исках задния фон да  има усещане за движение, затова във всеки един от тези кадри колата се движеше. През това време аз бях отвън и вратата на колата беше отворена. Първо трябваше да съм сигурен, че при движението на колата няма да се удари в осветлението, което бях разположил. Второ трябваше да съм сигурен, че като е отворена вратата, тя няма да се удари върху нещо от бордюра (тъй като вратата беше отворена над бордюра). Третото беше, че трябваше да внимавам да не ме удари вратата, докато снимам. Движението беше много много бавно, но все пак е добре да се вземат предвид тези неща. Този кадър  го снимах на 1/30 скорост на затвора, което да ми помогне да уловя малко от движението на фона. По време на снимката движих фотоапарата със скоростта, с която колата се движеше (в рамките на 2м). Тъй като направата на този кадър беше сравнително бавна при всяко щракване, направих само 6 опита и избрах снимката, в която изражението на модела ми харесваше най-много. При всеки кадър беше следното — връщане на колата в изходна позиция, светване на осветлението в купето, включване на автоматичен фокус, фокусиране, включване на ръчен фокус, тогава колата потегля, аз я следя и снимам. Така отново и отново. Имаше кадър с по-замъглен фон, но сметнах, че и това е достатъчно подходящо, още повече дава усещане за повече спокойствие при шофирането отколкото при твърде замъглен фон все едно моделът кара с много висока скорост за градска среда. И между другото, моделът ми шофираше доста добре.

IMG_7591-Edit

След това се прехвърлихме на интериорните снимки. При тях автофокусът не беше такъв проблем, тъй като имаше интериорно осветление, което беше подсилвано от няколко светкавици, но по начин по който (според мен) да изглежда ненатрапчиво и естествено.

IMG_7627-Edit

За да разберете колко детайли бяха взети под внимание във всяка снимка, ще ви дам пример със следващата, където моделът отива към диванчето с купа плодове в ръка и чаша топъл чай. Имаше налични 3 круши 🙂 Имаше купа, която трябваше да бъде напълнена с круши и да се виждат ясно парчетата, както и исках да има част от круша на масата и в купата с плодове. Тъй като в снимката не се вижда какво има на дъното на купата, сложих смачкана хартия в купата така, че да запълни по-голяма част от обема й. След това бяха разположени парчетата круша отгоре и така изглеждаше като пълна с круши (круша и половина бяха посечени за тази снимка; това за сведения на природозащитниците). Отделно исках дясната ръка на модела да бъде сгъната така, че през тази „пролука“ да се вижда светла част, което акцентира върху размера на талията (никоя жена не иска да изглежда по-пълна). Има и много други детайли, върху които няма да се спирам, но те присъстваха във всяка една от снимките колкото и обикновени да изглеждат.

IMG_7655-Edit

Следващата снимка беше на диванчето. Тъй като доминиращият цвят в интериора и осветлението беше оранжев, реших, че моделът и акцентите в близост до нея, трябва да бъдат в допълващи на оранжевото цветове. Това са лилавите и сините нюанси. Откъде знам? Това е известно за почти всеки, който се занимава с дизайн и ключът към това е цветното колело:

color-wheel

Комбинациите от цветове, които могат да се направят са най-разнообразни и най-обичайната комбинация е с допълващи се (срещуположни) цветове — в този случай жълто-оранжеви и синьо-лилави тонове. Както може да се досетите, тези цветове бяха дискутирани още преди снимките, за да могат да бъдат донесени подходящите цветове облекло и аксесоари (вижте тази подробност и в другите интериорни снимки). В този кадър има повече интериорно осветление, отколкото светкавици и както споменах, целта беше светкавиците само да помогнат на интериорното налично осветление. Има 5 интериорни лампи (постоянно осветление) и 2 светкавици.
IMG_7702-Edit

За следващата снимка използвах само светкавици. Тя е класически пример за това, което сме свикнали да виждаме като „нощна снимка“. В реалността нощната снимка е в тъмна стая, където нищо не се вижда, освен ако няма лунна светлина и (евентуално) да влиза светлина от улично осветление. Изключение правят тези, които спят на нощна лампа или пламък от свещ или огнище. Та това, което имитирах беше лунна светлина. Разбира се, имаше и кой да помогне за стайлинга модела в тази сцена (ето снимка без обработка):

IMG_7791

Ето и финалния резултат:

IMG_7807-Edit

Тъй като основната ми задача беше да имам минимална обработка на всеки от тези кадри, ви представям оригиналните снимки без обработка, които може да сравните с готовите, които ги има в по-голям размер на сайта ми.

IMG_7563

IMG_7573

IMG_7591

IMG_7627

IMG_7655

IMG_7702

IMG_7807

Надявам се детайлите по история в снимки, които показва обикновена житейска ситуация, да са ви били интересни и полезни. Ето и отново цялата поредица:

Advertisements

Автор: lazarovphoto

Тихомир Лазаров - комерсиална портретна фотография

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s