Тихомир Лазаров – блог

Блог за портретна фотография

Как се правят професионални портретни снимки? (в 3 стъпки)

22 Коментари

how-to-make-the-perfect-pictureЛюбител-фотограф държи в ръцете си вълшебна черна кутия, пред която благоговее. Тази кутия струва толкова много пари. Дори без обектива. Не може да не прави чудеса. Тази черна кутия в ръцете на снимащия свързва енергията си с неговата и изведнъж тези ръце насочват черната кутия само към правилните места за снимане (на фон се чува тематичната музика от „Индиана Джоунс“). Мозъчните вълни, които излъчва снимащият, не може да не влияят на черната кутия. Все пак струва много пари. А и сме 21-ви век, техниката е напреднала. Тези мозъчни вълни управляват безжично изкуствения интелект в кутията. Независимо, че моделът е застанал на шарена сянка и не се вижда много ясно, черната кутия ще преобрази нещата и ще изглежда както трябва. За всеки случай е на режим М, както правели професионалистите. Навярно М идва от Magazine (списание, на английски), смята фотографът. А обективът? Този тъмен цилиндър с перфектно изработени стъкла увеличават капацитета на черната кутия като „PK“ в номера на Голф-а конските сили. Едно, че черната кутия е толкова умна (защото струва много пари) и в комбинация с обектива ще стане нещо много повече, отколкото дори си мисли фотографът. Те ще направят снимката кристална и ясна независимо от шарената сянка и това, което вижда с очите си. От време на време се „прошепват“ заклинания към кутията. Все пак сме 21-ви век и заклинанията няма да хванат дикиш по стария начин. Затова са измислени копчетата. Терминологията не е много ясна на снимащия, но знае, че кутията ще ги разбере: Исо-двеста-една-триста-и-двадесета-еф-осем-ЩРАК! Исо-осемстотин-една-шестстотин-и-четиридесета-еф-единайсет-ЩРАК! Тези заклинания ги е взел от няколко сайта, където под снимките са били написани. Други пък са взети чрез почти хакерски умения, отваряйки скритата информация за снимката, наречена EXIF (по неясни за снимащия причини). На някои снимки дори фотоапаратът му е същият като на фотографа и чрез „заклинанието“ не може да не се получи същия тип снимка. Е, верно, първите кадри не се получиха много добре. Добре, че кутията е в гаранция, защото навярно проблемът е в нея. Ако продължи да работи така зле, ще опита да я върне в магазина, да я продаде втора ръка и да си купи по-скъпа, сиреч „по-умна“. Но преди тези радикални решения нека се щракнат още 20-30 кадъра. Все пак черната кутия е много скъпа и не може да няма изкуствен интелект и самообучение, за да разбере, че колкото повече се снима, толкова повече се нагажда към вкусовете на снимащия. А и сме 21-ви век и технически би трябвало да е възможно тук, сега и веднага. Тази техника е толкова лесно достъпна и цялата работа е просто щракане на едно копче стига да знаеш точното заклинание. Сега заклинанията ги гледа от списък, обаче веднъж като ги наизусти, професионалните снимки са му в кърпа вързани.

Много хора попадат на блога търсейки рецепти за решаване на глобални проблеми. Ето примери:
— „най-добрите фотоапарати“;
— „как се правят най-добрите снимки“;
— „как се работи с професионален фотоапарат“;
— „как се снима портрет“;
— „настройки на професионален фотоапарат за снимане на портрет“.

Какви са очакванията на търсещите?

Очакванията са следните: Ще попаднат на блог или статия, където ще им се покаже рецепта или метод, който да гарантира успешни резултати. Следвайки тази рецепта, редом с още няколко, които ще намерят на други сайтове, ще се научат да правят професионални снимки, стига да си купят „професионален фотоапарат“.

Обикновено рецептата, която се очаква е следната:

Включете фотоапарата. Включете на ръчен режим (М). Сложете обектив 50мм. Настройте бленда f8, скорост на затвора 1/320, ISO 200, бял баланс „Дневна светлина“. Насочете към модела и щракнете. След това отворете във Photoshop, приложете филтър Unsharp Mask, запишете като JPEG.

Или може би няколко рецепти от този стил. Тези рецепти се очаква да гарантират успешни резултати.

Вероятно желанието е резултатите да са нещо подобно:

vgr-20131003-_MG_4270-Edit

Или това:

77___9990

Сериозно ли се очаква 3 (или 300) статии в интернет с „рецепти за настройки“, които да научите наизуст да ви научат да правите т.нар. „професионални хубави снимки“?

Да приемем, че наистина е така.

Тогава ще имаме много много (наистина много) повече фотографи, които правят снимки на професионално ниво. Тогава професионалистите ще бъдат толкова много, че няма нужда да бъдат наемани и да им се плаща, защото за 2-3-5000лв всяка фирма ще си купи фотоапарат и с 3 или 300 рецепти ще си правят сами снимките.

Защо не е така?

Основният проблем на повечето търсещи е желанието да постигнат успех бързо, тук и сега. Днешното поколение е свикнало на това да получава всичко някак на готово. Термини като бленда, скорост на затвора, ISO са просто някакви „заклинания“, които се „изричат“ към черната кутия и тя прави чудеса. Тъй като много други неща в света стават така бързо, би трябвало и занаятът (в случая — фотографията) да е по същия начин. Три стъпки към успеха. Няколко настройки и професионализмът е в кърпа вързан.

Стъпките наистина са три. Илюстрирал съм ги в началото на публикацията:

1) Трябва да знаете какво ще заснемете. Да имате идея.

2) Да разбирате как трябва да се заснеме това.

3) Да щракнете бутона на фотоапарата, с който разполагате.

Какво се прави обикновено? Няма кой знае каква идея, но ще се импровизира (стъпка №1). Разполага се със скъп фотоапарат и обектив, които би трябвало да свършат цялата работа. Отива се на стъпка №3 и се щраква използвайки рецепта №9. Очакването е, че фотоапаратът ще направи стъпка №2, защото все пак струва много пари, а живеем в 21-ви век и всичко е възможно.

Защо не се получава? Защо рецептите не работят? Защо няма толкова голямо изобилие от професионални фотографи?

Нека се върнем малко назад и да сравним какви са разликите между фотографската техника преди и сега. Основните 3 разлики, които виждам са следните:
— Лента срещу цифров носител;
— При цифровата техника може да се види снимката веднага след като се заснеме;
— Наличие на електроника в цифровата техника, която дава възможност за изчисляване на автоматична „правилна“ експонация;

РЕДАКЦИЯ: В коментарите ще видите какво казва колегата Anton Caro относно автоматичната експонация при филмовата техника. Излиза, че съм се изказал неподготвен, защото около мен тогава не е имало техника с автоматична експонация, а тя е присъствала доста отдавна в старата филмова техника.

Предполагам разбирате първите две разлики, но може би някой не знае какво означава третата и думата „автоматична“ сигурно подбуди някой да си помисли: Ами ето, това е ключът към професионалната фотография! Не толкова бързо обаче.

Т.нар. „правилна експонация“ е това, което фотоапаратът смята за достатъчно светъл или тъмен кадър. Примерно насочвате цифровият фотоапарат към зимен пейзаж и той обикновено преценя, че снимката е твърде светла и решава, че правилните настройки са такива, че финалният кадър да е леко тъмен (затова зимата на автоматични насторйки имате сиви снимки, а не бели). Или пък снимате човек в черен костюм на сянка и зад него има тъмни храсти. Автоматичните настройки на фотоапарата ще го накарат да изчисли автоматична експонация, която е по-светла отколкото е нормално. Предположенията не са съвършени, както виждате, но това е то експонация — дали снимката е светла (изцяло) или тъмна (изцяло).

Като изключим автоматичното предположение на настройките на фотоапарата (освен ако не е в ръчен режим), останалото е същото като първите създадени аналогови фотоапарати.

Както те, така и днешните фотоапарати имат 3 основни настройки — бленда, скорост на затвора и чувствителност на сензора/филма. И трите настройки правят една и съща техническа задача — правят снимката по-тъмна или по-светла. Комбинацията от трите могат да направят снимката много по-тъмна или много по-светла.

spr-20130628-IMG_6907-EditБлендата е ирисът на обектива. Колкото повече е отворен ирисът, толкова повече светлина влиза в него. Толкова по-светла е снимката. Колкото по-затворен е ирисът толкова повече неща можем да хванем едновременно на фокус. Ако снимаме група от няколко човека един зад друг, ще е нужно да снимаме с по-затворен ирис, за да хванем на фокус и първия и последния ред.

scene-12___3918Скоростта на затвора е колко дълго сензорът или филмът са изложени на светлина. Нали помните старите големи фотоапарати, където фотографът маха капачката на обектива и след няколко секунди я слага обратно. Ето това е скоростта на затвора. При днешните цифрови фотоапарати тази „капачка“ се намира вътре във фотоапарата и се контролира от механизми. Колкото по-дълго стои отворена, толкова повече светлина влиза и толкова по-светла е снимката. Ако сниманият обект се движи е удачно да държим сензора изложен на светлина по-кратко, за да нямаме голямо размазване. В този случай ако скоростта е по-кратка, ще влезе по-малко светлина. Затова може да компенсираме недостига на светлина (ако има такъв) с другите 2 настройки.

gv-20130907-_MG_2355-Edit___7595Последното е чувствителността на сензора/филма (ISO/ASA). При цифровата техника сензорът е съвкупност от фоточувствителни елементи. Тяхната чувствителност може да се променя в известни граници. При по-голяма чувствителност сензорът поглъща повече светлина и снимката става по-светла. Аналоговата техника е с филм (в някои случаи е добре познатата филмова лента). Има различни видове филмови ленти, които са с различна чувствителност. При старите големи фотоапарати чувствителността на филма (голяма плака) е била доста по-ниска от цифровите сензори и затова е трябвало да бъде изложен на светлината в продължение на няколко секунди. Затова фотографът спокойно е махал капачката, броял е няколко секунди и е слагал капачката. При цифровата техника при същите светлинни условия снимката може да бъде заснета за част от секундата.

Ето това е фотографската техника. Тези настройки в комбинация правят снимката по-светла или по-тъмна. Ако моделът ви е на шарена сянка ще получите снимка на шарена сянка. Ако моделът ви не е добре осветен, ще получите не добре осветена снимка. Ако не разбирате от композиция, ще получите снимка, която надали ще е добре композирана (освен при чиста случайност). Ако моделът ви не е позиран добре, няма да изглежда добре позиран и на снимката. Ако моделът е нацупен, ще изглежда нацупен и на снимката. Няма нищо мистично в тези настройки, затова стъпете здраво на земята.

Ами замъгленият фон? Замъгленият фон зависи от разстоянието ви до модела. При по-близко разстояние до модела и по-далече от фона имате по-замъглен фон. Ако отворите повече блендата (и компенсирате с другите 2 настройки, за да получите пак толкова експонирана снимка), ще получите по-замъглен фон. Ако обективът е с по-дълго фокусно разстояние, пак ще получите по-замъглен фон. Замъглен фон може да получите с всякакви обективи в различна степен.

Това, което фотоапаратът в телефона ви прави при преценяване на експонацията на автоматични настройки, го прави и най-скъпият цифров фотоапарат ако има автоматични настройки. Ако смятате, че вашият телефон ще направи по-лоша автоматична преценка от скъп цифров фотоапарат, се заблуждавате.

Тогава за какво са тези скъпи фотоапарати, че даже има и много по-скъпи от тях? Изработка, материали, детайли във файловете, по-висока чувствителност на сензора. Това ще направи ли снимката ви по-добра? Отговорът на въпроса е същият като отговора на въпроса дали подправките правят манджата по-добра. Ако манджата е добре направена, подправките ще я подобрят, Ако манджата не е добре направена и много подправки да сложите, няма да я направят вкусна. Така е и ако снимате със скъп фотоапарат, но това, към което сте го насочили не е добре нагласено откъм композиция, светлина, позиране, изражения и т.н. снимката ще е точно толкова лоша колкото ако се снима с какъв да е по-евтин фотоапарат.

Сега разбирате ли защо „най-добрите фотоапарати“ или „настройки за портрет“ или „настройки за пейзаж“ са безсмислени понятия, тъй като това колко да е светъл или тъмен кадърът, се диктува от конкретните условия, в които снимате и „настройките“ в един случай могат да паснат, обаче в друг — не.

Запомнете — фотоапаратът просто запомня това, към което го насочите. Основно го командвате с това дали снимката да е по-светла или по-тъмна. Едни фотоапарати запомнят малко повече детайли (които се виждат само ако увеличите снимката на монитора си). Други фотоапарати запомнят по-малко детайли. Но ако сцената, която се снимам е лошо осветена, нито единият нито другият фотоапарат ще ви я „осветят“ по-различно.

Затова запомнете, че хубавите снимки се правят в 3 стъпки, като най-маловажната е №3 (техниката), на която наблягате най-много, а най-често липсващата е №2 — разбирането как трябва да композираме кадъра, как да използваме светлината, с която разполагаме, как да позираме моделите си и каква комбинация от настройки ще бъде удачна за конкретната ситуация.

Ако си купувате по-скъп фотоапарат, то трябва да е заради факта, че знаете какво правите и ви трябват още мъничко подправки. Ако не умеете да готвите, по-добре не си харчете парите.

Advertisements

Автор: lazarovphoto

Тихомир Лазаров - комерсиална портретна фотография

22 thoughts on “Как се правят професионални портретни снимки? (в 3 стъпки)

  1. Здравей,
    Прекрасна публикация, само един коментар за сравнението филм-цифра – липсата на електроника във филмовите фотоапарати – просто соцблокът е бил изостанал с едни 30 години : ) Иначе повечето западни фотоапарати още от 70-е години са били с автоматична експозиция /или поне приоритетна бленда/, а в най-лошия случай – с вграден електронен светломер. Иначе има реликви като Лайка, които пуснаха автоматичната експозиция в техен филмов фотоапарат чаааак през 2002 година, когато филмовата фотография беше вече умряла, при положение, че от началото на 80-е години централното мерене с приоритет на блендата вече е било стандарт : )

    • Ето, подозирах подобно нещо аз 🙂 Щом онези шир потреба лентови „Skina“ бяха с автоматична експонация още 90-те години, значи нищо чудно.

      Но ето, за филмовата техника ме хвана неподготвен, но това доказва още едно нещо — че разликите са още по-малки от тогава и днес. Излиза, че днес само „лентата“ е по-евтина.

      Отново благодаря за уточнението. Ще го допиша в публикацията като редакция.

  2. Моля : )
    Скините повечето бяха с една механична скорост от сорта на 1/60 сек и избор между две бленди, които си бяха изрязани кръгли дупки в диск, който се върти посредством ръчка, което показва чувствителност 100/200 АСА или 400 АСА. Врътваш ръчката и сменяш блендата. Като имаш предвид, че скоростта е ниска, блендите са високи, за да може да са има фокус. Обективите са с фиксиран фокус. И се разчита, че филмите поемат на 1-2 бленди недоекспониране и на 1 бленда преекспониране без голям проблем.
    А качествените фирми от началото на 90-е години имат компактни филмови фотоапарати с автоматика /тип сапунерка/ – с автофокус, с централно и матрично мерене, автофокусът може да ти фокусира в предния план, хиперфокално, на безкрайност, има В, можеш да задаваш интервал на снимане, самоснимачка с инфрачервено дистанционно, имаш потвърждение на фокуса. Фотоапаратите с твърд обектив обикновено са на бленда около 2.8, а с варио обектив на бленда 3.5. Варио обективите обикновено почват от двукратно варио 35-70 мм и стигат до 38-140 мм. Това за сапунерките : ) тип Скина.
    Обаче ние в онези години бяхме една бедна и ошмулена държава и да си купим Скина беше лукс, поне за ученик в 5-и клас като мен : )
    Много смешно се почувствах, като разбрах един ден, че като малък съм снимал с фотоапарати от преди Втората световна война, ама произведени през 70-е години. И че хората по света отдавна смятат подобни фотоапарати за реликви.

  3. Извинявай, че ти наводних темата : )
    Обаче сега отворих да видя кой е първия фотоапарат с автоматична експозиция – някакъв Кодак от 1938 година : )
    И пише още, че фотоапаратите с автоматична експозиция станали масови през 60-е, като през 60-е имало и втори бум – започнали да слагат светломера зад обектива : )

  4. Това е много интересна информация. Радвам се, че я сподели. Надявам се ако някой стигне до края на тази публикация да хвърли едно око на коментарите, защото ще са полезни за всички. И без друго няма кой знае какъв наплив от четящи и коментиращи, та си доста далеч от „наводняване“. Както казах, беше много полезно.

  5. Много полезна и забавна публикация !!! Thanks 🙂

  6. Не знам как става, но вашите публикации винаги достигат до мен в точния момент 🙂 Преди около година, когато закупих апарата си, точно от вашия блог разбрах връзката между бленда, скорост и iso. След това при закупуване на първата светкавица, пак от тук научих много и полезна информация.
    Всичките ви статии са ми изключително полезни и всяка ме научава на нещо наистина важно. А сега, когато ми предстои първи опит за снимане на сватба (абсолютно непрофесионално и без заплащане, защото младоженците са ми приятели, които нямат възможност за професионален фотограф) тази статия ми действа някак отрезвяващо и успокояващо 🙂
    Благодаря ви, че сте един от малкото знаещи, които споделят знанията си!

    ПП: Винаги чета и коментарите, тъй като понякога там се крият отговорите на много въпроси 😉

    • Радвам се, че поне за 1 човек блогът е бил полезен. Благодаря за споделеното.

      • Не е един.
        Просто със сигурност има хора като мене, които прочитат за обща култура или интерес.
        НО,не коментират защото не са им ясни нещата.
        Иначе адски много се радвам че от коментарите на такива като теб и Антон например,научих нещо интересно поне за мен.
        Благодаря на всички за труда и отделеното време.

      • Благодаря ти за споделените думи.

  7. Pingback: Вечният въпрос: Какъв фотоапарат да си купя? (част II) | Тихомир Лазаров - блог

  8. При мен пък обратното, пристигат с 20 години закъснение. де да знаех това когато си купувах Скина 😀

  9. Както винаги Тишо е изключително изчерпателен.
    Поздрави.

  10. и какво,понеже не знаем да снимаме,да не си купуваме фотоапарати ли?

    • Публикацията говори за съвсем различни неща. Тя говори за прибързаност и повърхностност, които мнозина смятат, че ще бъдат компенсирани от хаотично снимане или скъпа техника.

      Прочетете я отново без предразсъдъци.

      • прочетох я отново,както и много други на ваши колеги,и пак ще запитам същото!
        всеки може да си купува това ,което смята за необходимо и да му си се радва,а това,че снимките били изгорени,пре или недоекспонирани,това че бялото не било бяло или, че използва само автоматичния режим на огледален скъп фотоапарат или,че не знае какво е boke,не трябва да вълнува никого,освен самият снимащ !
        а и както предполагам знаете,има разлика дали снимката е станала по всички правила и това дали се харесва! всичко опира до субективно възприятие!
        и за да бъда разбран,ще кажа,статията е написана с ирония,за така наречените непрофесионални фотографи,а не говори за прибързаност и повърхностност!

      • Блогът е за портретна фотография и се очаква да се чете от тези, които търсят да се научат, а не от тези, които искат да вървят в свой път. Аз не съм спрял никого нито от едното, нито от другото.

        Гледам, че тези, които искат да се научат често вървят по крив път. Тези, които не искат да се учат не са хората, за които бих писал.

  11. Не само тази, а всички статии в блога са уникални! Написани са на общодостъпен език, концентрирани по темата, онагледени със снимков и видео материал! Много важно, всяка по-специална терминология е дообяснена и не се налага да отваряш Гугъл да ти „дообясни“ нещо! Относно коментара на Васко за иронията – не знам къде я усети тази ирония, напротив – статията е насочена да бъде полезна точно на такива непрофесионалисти като мен например и няма никаква насмешка тука! Аз съм Благодарна за всичко прочетено в блога!
    PS Васко се е обидил за съвета да не си купува скъпа техника, ако не знае как да снима с нея! Това е много добър съвет! Също така е обида и за производителя да се потруди да ти осигури екстри, а ти да не ги ползваш! Това ми звучи като манталитета в селата – съседката има най-новата пералня Зануси и другата иска такава! Накрая всичко по-заможни в селото са с най-скъпите перални, но перат само на един режим!
    Благодаря още веднъж на Тихомир!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s