Тихомир Лазаров – блог

Блог за портретна фотография

Съвети към „моделите“ и моделите

Вашият коментар

В текущата публикация искам да споделя някои наблюдения относно мъже и жени, които са публикували портфолио като „wannabe“ („искам да бъда“) модели в някои безплатни сайтове, както и в профилите си в сайтове на модни агенции, с които работят. Ще опитвам да опиша кое по мое мнение не е нужно, както и това, което е нужно да се покаже в портфолиото на някой, който е решил да бъде модел.

Поради културното „наследство“ в модерните дни, в които живеем, фотографията за много мъже и жени в България, се заключава до визията на популярния фоклор, евентуални модни фотосесии на известни личности или списанията с коли. Липсва дори представата, че има снимки с реклами на щастливи семейства, загрижени домакини, сериозни мъже в коли или с машини, бизнес личности, занаятчии, тийнейджъри, спортисти, музиканти и т.н. Не казвам, че това е всеобщо, но е до голяма степен тенденцията на фотографиите, които съм виждал в портфолиа на модели.

Считам, че повечето от съветите ми по-долу са базирани на факта, че болшинството от „моделите“ (независимо дали работят за някоя агенция или искат да са такива), нямат поглед върху цялостния свят на фотографията и рекламата. Считам, че моите снимки допълват сферите и индустриите, в които най-често се публикуват фотографии у нас и опитвам да дам своеобразен пример с това какво още може да е фотографията (нещо, което в други държави е широко познато). 

Не случайно за проекти за личното си портфолио работя с хора, които познавам или ако не ги познавам са ми направили много добро впечатление и са били много подходящи за даден проект (бил той с хонорар за модела или не). Когато е трябвало да направя подбор за потенциални модели за снимки извън хората, които познавам, ми е било крайно тъжно, че масово виждам едно и също нещо, което веднага ме кара да зачеркна такъв модел от списъка си.

Когато се прави кастинг за даден проект и се търсят модели, те трябва да паснат на определена визия. Поради тази причина се разглеждат снимки на потенциални модели и в тези снимки се търси нещо, което да подскаже, че този модел би бил удачен за проекта. Тъй като проектите са различни, визията е различна и затова е нужно да се търси разнообразие в портфолиото на всеки от моделите. Това е много рядко срещано. Моделите имат едни и същи снимки в портфолиото си и в тези снимки много пъти показват това, което е излишно за този, който прави подбора.

В по-големи и реномирани агенции нещата са по-различни. Моделите там са с опит и при тях нещата са по-лесни, както за избор, така и за работа след това. Но в тази публикация искам да обърна внимание на проблемните неща в портфолиото на много „модели“ и модели. Нещата се отнасят и към мъже и към жени. Ако е нещо специфично към мъжете или само към жените, ще го упомена.

Красотата

Красотата е относително понятие. Има случаи, когато един човек е красив за определена група хора, в други — не. Моделът в снимки не винаги е нужно да бъде красив, защото има рекламни фотографии, които целят да покажат разнообразни хора на снимките си, а не специфични мистър и мис <нещо си>. Красотата не винаги се състои в лице, в тяло, в облекло. За различни случаи трябват различни модели. Понякога е нужно да се снима пълен човек. За тази цел трябва пълен модел. Понякога е нужно да се снима слаб човек и се търси слаб модел. Затова не винаги красотата е критерий за това дали даден модел би бил подходящ за работата или не.

Облекло

Масово и мъже и жени показват снимки, където са частично облечени. Често за моите снимки имам нужда да видя как човек би изглеждал с определен вид дрехи. Когато видя, че всичките снимки на даден „модел“ са разголени, смятам, че този модел търси да се снима само в съответните индустрии и не се интересува от друг вид снимки. Това ми говори или за пълен фокус от страна на модела към дадена сфера или за много ограничен мироглед към това какво означава „разнообразие“ в портфолиото. Защо няма снимки с официално облекло? Защо няма снимки в спортно облекло? Защо няма снимки с ежедневно облекло? Как мога да знам дали моделът има желание само за сфера, където не трябват много дрехи или просто не знае какво друго да сложи като снимка? Такива модели са извън списъка ми. Често жените са само с къси поли тип популярен фолклор и тогава се чудя дали това е единствената сфера, в която биха се снимали. Отново извън списъка ми.

Грим и прическа

Предполагам поради неразбиране за това, че е нужно разнообразие, много модели показват едни и същи грим и прически. Предпочитам на всички снимки да са без грим, отколкото на всяка снимка да има тежък грим, от който не може да се разбере кой е всъщност човекът. Ако трябва да снимам мъж с бизнес визия и гледам портфолио със снимки, в които прическата е само като „за дискотека“, как мога да разбера дали му отива, освен ако не опитвам да си представям. Ако трябва да си представя всеки един, поради факта, че липсват подобни снимки, бих загубил много време. По същия начин и за жените. Тези модели, които са с дълги коси е нужно да имат снимки, както с прибрана, така и с пусната коса. Разнообразието е важно, а не екстравагантността във всяка снимка от портфолиото. Ако във всички снимки някой е все с най-модерното, което днешните гримьори или коафьори предлагат, как мога да разбера кой е обикновеният човек зад това? Мъжете имат нещо, което се нарича брада (така рядко виждано днес). Добре е да се види как изглеждат с брада (или поне небръснати известен период), както и без брада.

Възраст

Портфолиото трябва да бъде съобразено с възрастта на модела. Ненавиждам вида на тежко-гримирани млади момичета, облечени в крайно предизвикателно облекло. Няма как да работя с такива, защото се представят като някой, който все още не са дорасли да бъдат (…за жалост много искат да бъдат това, което не е нужно). Същото е с момчета, които се опитват да изглеждат по-големи в портфолиото си, опитвайки това с различни аксесоари и пози. А ако трябват точно млади момчета и момичета за даден проект? Ако искам да снимам зрели хора, няма да ми е нужно да работя с деца с тежък грим. Ако искам да снимам деца или тийнейджъри, ще търся такива.

Позиране

Съветът ми към тези, които не са професионалисти е по-добре да не опитват да правят нещо, което не правят естествено. По-добре снимка в цял ръст, 3/4, от кръста нагоре или от раменете нагоре в профил, полупрофил и анфас, отколкото с някакви странни чупки, които изглеждат смешни и нелепи. Кой би искал да работи с модел, който изглежда смешно и нелепо и се опитва да прави нещо, което не знае и не може? Ако показвате позирани снимки, работете с някой, който може да ви насочва. Аз лично специализирам в това, да позирам хората на снимките си (освен ако не работя с опитни модели), защото имам мой определен вкус към това как трябва да изглежда кадърът накрая.Ако очаквам неопитен модел или клиент да „уцели позата“, която ми трябва, бих загубил много от времето си. Снимки тип „пред огледалото на тоалетната в МОЛ-а“, с прекършени вратове (най-вече при жените) и разни тип „бодибилдър“ или „най-готиният в дискотеката“, „спасител на плажа“ и други подобни правят изключително лошо впечатление, особено когато присъстват само такива снимки в портфолиото. По-добре да видя нормални снимки в изправено и седнало положение (в профил, полупрофил и анфас), отколкото да гледам купища такива, които най-вероятно не ми трябват за проекта и още повече — представят една гротескна визия на модела.

Изражения

Причината, поради която работя с хора, е най-вече лицето. Основното, което аз първо търся в портфолиото на моделите е да видя лицата им, нормалните им изражения, както и някои вариации. Как мога да разбера дали мога да направя сериозна бизнес снимка на даден мъж или жена, когато всичките изражения са все едно в момента минава покрай пълен контейнер с добре вмириисан боклук? Или как мога да разбера, че човек има подходящото ведро изражение за дадена снимка, когато на всички снимки е намръщен или гледа перверзно (особено популярно изражение у нас)? Как мога да разбера какво е нормалното изражение на лицето, когато всичките снимки са с пресилени и крайно-неестествени изражения? Другото, което съм виждал е 10 различни снимки и всички те са с едно и също изражение. Затова нормални изражения с няколко разнообразни варианта, които да покажат различния начин на излъчване, са това, което е напълно достатъчно. По-добре да имате 1 снимка с нормалното ви изражение, отколкото 20 усмихнати или 20 напълно апатични.

Обработка на снимките

Това се отнася и към фотографите и към ретушорите (които обработват снимките) и към моделите, които подбират снимките си. Разбирам, че в едно портфолио е нужно да се покажат и обработени снимки, които представят модела във финалния кадър, който е бил ползван примерно за рекламен продукт. Много често тези снимки са толкова много обработени, че истинският човек зад тях изобщо не прилича на този във финалния кадър. Добре е да има или необработени или много леко обработвани снимки, в които няма корекции, които променят съществено лицата и фигурата на моделите. Огромно е разочарованието, когато на живо се види модел, който няма нищо общо (в лошия смисъл на думата) със снимките, които са били показани в портфолиото.

„Артът“ на кадъра

Има прекрасни кадри, които сами по себе си са артистични и показват идеята на твореца, изработена чрез разнообразни изразни средства и в частност с участието на модела. Докато много такива кадри показват колко е хубава снимката и колко добре се е справил авторът с оживяването на идеята си, те не винаги показват за модела това, което е нужно да се види. Може би лицето не се вижда, може би тялото е скрито зад  елементи от снимката, може би позата е неподходяща и не дава информация за модела (например човек  в далечината, седящ с гръб към зрителя), може би облеклото е много специфично за тази снимка, че не може да покаже модела. Това не прави снимката задължително лоша, но задължително я прави неподходяща за портфолио.

Изводът

Не е случайно, че в големи модни агенции се говори за т.нар. „полароид“ на модела, което е снима без обработка, без особено позиране, без някакви пресилени изражения, без грим, без специални прически. Тези снимки не е нужно да бъдат снимани с „професионална техника“. Това е изискване, което успява сравнително успешно да пребори проблемите, с които може да се сблъска всеки, който прави кастинг на модели. Ако това изискване се спазва и от повечето прохождащи, биха участвали в много повече разнообразни проекти.

Advertisements

Автор: lazarovphoto

Тихомир Лазаров - комерсиална портретна фотография

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s