Тихомир Лазаров – блог

Блог за портретна фотография

„Спускане“

5 коментара

Спускане

Спускане

Беше от последните дни на ски сезона. Под 1000м вече нямаше сняг. Под 600м беше около 15*С. На пръв поглед снимки на скиор можеха да се направят чак следващия сезон. Прогнозата за високите места беше… сняг. Чудих се дали има смисъл да се ходи. Водата и техниката не се разбират много добре. Снимал съм в слаб сняг, но съм бил сред гора и близо до колата. Там е далече от колата, далече от гората. Големи пространства със сняг. Утъпкан сняг.

Не карам ски и не съм запознат с ритуалите покрай цялото упражнение. Не знаех как ще си кача осветлението там горе. Трябваше да нося и стативи за това осветление. Ако духа вятър трябваше или някой да придържа стативите или да се сложат тежести. Дори минималният багаж беше твърде обемист, за да си позволя и торбички с пясък, които да мъкна чак до горе, за да ги сложа върху краката на стативите.

Имах 2 възможности. Едната беше да си остана на топло и да снимам в студийна обстановка, да се кача до близка планина (с колата), да направя няколко снимки на фонове и да направя монтаж. Другата беше да взема минимално количество осветление и стативи и приличайки на странен турист, необичайно натоварен, да се кача до „горе“. Какво имаше „горе“? Колко трябваше да извървя после още с целия този багаж? Къде щях да разположа техниката? Щях ли да преча на другите? Щях ли да намеря подходящо място за снимане?

Пълна неизвестност. Поне за мен. Разпитах модела как точно се случват нещата. Как ще се качим? Трябва ли ми карта за ски? Къде там ще намеря място да си сложа техниката? Дали няма да преча… много? Той ми каза: Спокойно, има лифт, а и няма да пречиш на никого там. Представих си седалков лифт, където съм окичен с багаж, който има огромното желание да се приземи точно на най-високата точка в местенце със сняг, който не е бил утъпкван тази зима. Но пък лифтът бил кабинков. Това поне е добра новина за хората с повече багаж.

Тръгнахме. Бяхме общо 3-ма и 3-тият човек не беше там, за да ми бъде носач, а за да кара сноуборд.

screenshot-3

Пристигнахме по пладне. Студ и мъгла. Взех само най необходимите неща. Осветление, стативи, снимачна техника, помощни принадлежности. Твърде тежко. Оставих бутилката с водата. Пак тежеше. Оставих допълнителните батерии.

Забравих си шала в колата.

screenshot-2

Около мен хората бяха с пластмасови обувки и ски. Аз бях с топли зимни обувки и с малко повече багаж от тях, част от който приличаше на чанта за къси ски (трябваше да потърся дали има термин „къси ски“, за да не се изложа; имало).

Започна да вали дъжд. Ето така изглеждаше в началото на кабинковия лифт. А според охраната на паркинга „горе пече слънце“.

screenshot-4

Е, не печеше слънце.

40 минути по-късно някъде в плнината… само с най-необходимия багаж, за да направя една определена снимка. Нямаше как да се снимам в лифта, където бях изцяло заел половината от кабинката. Бях опаковал осветлението в полиетиленови торбички, защото започна да вали сняг. Духаше силен вятър. Едвам можеше да се стои с отворени очи без да се мига често от снежинките, които влизаха в очите.

screenshot-1

„Горе пече слънце“…

Докато си гласих техниката младежите консумираха картите за спускане, демек караха ски и сноуборд. Покрай мен минаваха скиори и сноубордисти. Бях май единствения цивилен в на пистата. Измерих си осветлението и след това преброих на колко крачки от всяка от светкавиците трябва да бъде моделът, за да имам нормална експонация. Причината беше, че не мога да оставя стативите на средата на пистата ей така. Трябваше да снимам бързо и да ги махна, за да не пречат.

Поставих един от стативите върху оголената част, където обикновено не се карат ски, освен при неправилно изпреварване. Другият беше близо до мен, та като минават скиори и сноубордисти да виждат мен пред статива. Все пак трябваше да пазя тези, които минават около мене. Успях да си намеря място, което беше между 2 писти, което беше сравнително неутрално, защото никой не минаваше точно от там.

Ето скица на снимката, заради която бях пропътувал всичкото това разстояние:

screenshot-5

Бях готов. Оглеждах се към баирите, за да видя фигури с цветова схема, подобна на дрехите, с които бяха спътниците ми.

А, ето ги! Бързи бяха… Приближават спускащите се, и с видимо по-голям интерес към самото каране, отколкото към цивилен човек с много багаж, отминават. Припознал съм се.

След още малко време дойдоха моите хора. С прецизност на човек, който търси съкровище по карта, поставих 2-та статива, мерих крачките  разстояние между двата и с пълна сериозност отбелязах един „Х“ като казах — ето от тук трябва да минеш. Х-ът не си личеше. Останах да се надявам, че моделът ми ще запомни откъде да мине.

Трябваше да снимам в движение. Светкавиците трябваше да „замразят“ обекта, тъй като не исках да имам много размазване на самия модел. Трябваше да следя обекта, докато се движи, тъй като максималната синхронна скорост на затвора от 1/250 беше твърде бавна за да уловя модела с неговата скорост. Дългото фокусно разстояние щеше да затрудни работата ми. Светкавиците бяха почти на пълна мощност, тъй като бяха отдалечени от „Х“-а. Това означаваше, че при всяко щракване щеше да мине малко време, докато станат готови за следващото светване. Снимки в серия (няколко кадъра в секунда) бяха напаълно изключен вариант. Имах възможност само за едно (е.д.н.о.) щракване на спускане. За да направя задачата малко по-лека използвах широкоъгълен обектив. Той щеше да ми даде възможност да следя по-лесно минаващият скиор, но и трябваше да снимам доста близко до мястото, където минаваше, за да не бъде твърде малък в кадъра. Казах си: Дано знае къде кара, че имаше малко (по мое виждане) разстояние между мене, него и стативите.

Ето как беше разположението и как щяха да изглеждат снимките без осветление:

brvts-20130329-IMG_1220

„Горе пече слънце“…

Вижда се, че задната светкавица не е много близо. Вдясно беше другата, малко извън кадър. Исках да съм сигурен, че съм премерил крачките правилно и направих пробна снимка:

brvts-20130329-IMG_1222

Всичко е точно. Трябваше да изчакам търпеливо, докато скиорът се изкачи на по-високо (5-10мин). Той ми даде знак, че е готов. Аз легнах по корем и зачаках. Ето го, виждам го малко извън кадъра, пръстът ми е на спусъка.

Щрак! Ето и първият кадър.

brvts-20130329-IMG_1224

Смесени чувства. Светлината е ОК, светкавицата се вижда в кадър, но ако беше извън кадър, трябваше да бъде насред пистата. Та това е някакъв компромис. Стойката на скиора не беше много динамична. Показах му снимката и му обясних със свои думи, че искам да има малко повече „чупки“ и ако може да завие точно като минава през „Х“-а, за да изрине част от снега.

След 5-10мин бях отново по корем за следващия кадър. Щрак! Ето и втората снимка:

brvts-20130329-IMG_1225

Ъмм. Да. Има изринат сняг. Чупка има, но не е точно тази, която ми трябваше. Показах му снимката и викам: дай „някоя друга“ чупка, мислейки, че от всичките 3 (три) чупки, които бях виждал по снимки, той ще знае, че трябва да направи третата, тъй като първите две вече ги имаме.

Моделът беше запъхтян вече. Времето се влошаваше. Беше си платил карта за каране на ски, а не за позиране. Надявах се, че ще изтърпи поне още 1 спускане и след това ще го оставя да продължи с това, за което си беше платил.

Даде ми знак, че се спуска. Не бях готов предварително с фокуса върху мястото „Х“. Започнах да махам, да чака. Да чака? Той току що се е качил (без влек или лифт) на по-високо място, което му отне значително време и вече се спускаше. Нямаше място за спиране. Духаше силен вятър, валеше сняг.

„Не бил фокусирал предварително“, моля ти се…

Мина покрай мен, фокусирах го точно в движение и „щрак“ (тук звукорежизьорът да добави ехо на щракването и да увеличи ниските честоти за по-драматичен звук):

brvts-20130329-IMG_1227

Да! И чупката уцели (значи наистина са само 3 вида) и снегът хвърчеше и фокусът беше на място. Казах му, че сме готови и може да продължи да кара. Отдъхнах си, че няма да задържам повече човека.

Направих и 5-10 статични кадъра за всеки случай. Къде портрет, къде „ужким“ каране (но на едно място).

Прибрах си багажите и изчаках в близката чайна. Валеше и духаше все по-силно. Исках да разгледам снимките, докато бях на топло, обаче не посмях. Влизам от студено на топло и всичката техника кондензира и ако се включи може да даде на късо. Затова просто изчаках, докато скиорите и сноубордистите се „наспускат“ (или може би се казва „накарат“?). Реших, че ще ги разгледам, когато се установя на трайно място с постоянна температура.

Като се прибрах разгледах подробно снимките и установих, че в тази снимка липсва нещо. Очилата не бяха сложени на очите на скиора. Добре, че бях снимал няколко статични снимки на същото място и на една от тях имах скиора със сложени очила. Това ми беше помощен кадър, за да „сложа“ очила на скиора.

Обработката на кадъра ми отне много кратко време. Благодарности на старанието и на помощта и на двамата ми спътници, включително и при пренасянето на техниката (докато те трябваше да пренасят и собствените си принадлежности). Ето и финалния кадър, който може да видите в по-голям формат на официалния сайт:

Спускане

Спускане

Надявам се да ви хареса.

Направих и това кратко клипче, което може да ви е също интересно:

Advertisements

Author: lazarovphoto

Тихомир Лазаров - комерсиална портретна фотография

5 thoughts on “„Спускане“

  1. Адмирации за резултата , положения труд , позиране , монтаж …. въобще отлично изпълнение. Поздравления

  2. Браво и от мен, СТРАХОТНО 🙂
    Стана ми интересно как се постига такъв резултат и понеже съм нов във фотографията се зачетох с надеждата за описани настройки на осветлението (пр. водещо число, разстояние) и фотоапарата (бленда, iso, скоростта на затвора е имаше). И най-вече от къде се тръгва за желаната експозиция. Коя променлива е решаваща и кое се променя последно като за „докоригиране“.

  3. Не публикувам настройки, поради няколко причини. Ако ги публикувам, те няма да помогнат на никого, защото
    1) слънчевата светлина няма да е същата;
    2) обстановката може да не е същата и да се отразява друга светлина (и като интензитет и като цвят);
    3) разстоянието от осветлението до обекта може да е различно;
    4) типа осветление може да е различно (и като електроника и като светлинни модификатори)
    5) обективите може да са различни, както и телата на фотоапаратите;
    …и т.н.

    Дори и да кажа настройките, няма как да бъде направена снимката, защото атмосферните условия, околната светлина, фокусното разстояние, типа осветление и т.н., надали ще е същото и кадърът няма да бъде същият. Може да бъде или по-лош или по-добър. Настройките се правят според ситуацията. В този случай съм ползвал светломер като предварително знаех как трябва да изглежда кадъра ми и знаех какви стойности трябваше да показва светломера, за да имам този кадър. Регулирах мощността на светкавиците, за да получа тези стойности. Затова е необходимо да има разбиране за светлината и веднъж човек, който разбира как работи светлината, ще разбере и защо не му трябват настройки за даден кадър и колко излишна и ненужна информация са те.

    В текущия кадър не е докоригирано нищо като светлина. Както е снимано, така е използван като експонация. Изключение прави това, че съм махал и променял някои части от снимката, но отново без да променям експонацията. По-скоро е изрязване от една снимка и залепване върху друга.

    При заснемане на един такъв кадър има доста повече от мощност на осветлението и настройки на фотоапарата. Има положение на светлината в 3-мерното пространство, качеството на светлината, която се ползва, температурата на светлината, цветната температура, на която се снима, контраст и т.н.

  4. Pingback: “Крос край езерото” | Тихомир Лазаров - блог

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s