Тихомир Лазаров – блог

Блог за портретна фотография

Фокусиране и прекомпозиране

2 Коментари

recomposing-step3

Снимането с DSLR може да се окаже доста по-различно за хора, които са снимали досега с компактен фотоапарат или телефон. В много от случaите фокусирането е било изцяло задача на техниката и не е било нужно да се замисля снимащия къде е фокусът. При снимане с DSLR и определен вид обективи, с които да имаме част на снимката на фокус, а друга — замъглена, се нуждаем от по-прецизен контрол върху фокуса. Сигурно сте забелязали, че при натискане на спусъка на фотоапарата, първоначално той се движи лесно, след това достига до момент, когато все едно има „преграда“. За да заснемете кадър трябва да натиснете по-силно, за да преодолеете тази „преграда“. Тази първа фаза на натискане на спусъка е моментът, когато вие фокусирате, в областта, която желаете да е най-ясна във финалния кадър. Това е особено полезна функция при фотоапаратите и обективите, които позволяват автоматично фокусиране. Затова и в текущата публикация разчитам, че комбинацията от вашия фотоапарат и обектив ви дават възможност за това.

Когато погледнем през визьора ще видим едни точки, които са в симетрична подредба. При различните модели фотоапарати подредбата и броят точки са различни. Причината да има такива фокусни точки е за да създава удобство при фокусирането и кадрирането. В упътването на всеки такъв фотоапарат ще видите раздел, в който се говори за това как да изберем фокусна точка. Изберете централната точка. Вижте дали обективът ви е включен на автоматичен фокус (обикновено има копче върху обектива, което превключва между автоматичен и ръчен фокус). Намерете си обект за снимане и поставете централната точка върху него. Централната точка трябва визуално да показва, че е избрана и обикновено тя е в червен цвят. Натиснете спусъка наполовина. Ще видите как областта, където сте фокусирали става по-ясна във визьора. За да видите още по-добре този ефект направете опита с обектив с по-дълго фокусно разстояние или ако имате варио обектив (който „zoom“-ва) го сложете на най-голямо приближение. Изберете си разни други точки за снимане и вижте как при натискане наполовина на спусъка те биват фокусирани. Направете снимки на обектите, които сте фокусирали като натиснете спусъка докрай. Ще видите, че областта, в която сте фокусирали е ясна и се намира там, където е централната фокусна точка — в средата на кадъра. Така вече можете да правите снимки, при които фокусът е в центъра на снимката. Обикновено където е фокусът, там е най-интересната област от снимката и окото бива привлечено към нея.

Има обаче композиционни правила, които са базирани на множество естествени реакции на човека при вида на дадена снимка. Едно от тях е правилото на третините, където интересната част от снимката се слага на около 1/3 от ръба на кадъра и това изглежда по-приятно за човешкото око. Често при портретите това са очите на човека. Ако снимате с централната точка, както показах по-горе, очите, които са най-интересната част от един портрет ще бъдат в центъра. Може би портретът ще изглежда добре, но композиционно могат да се подобрят нещата.

recomposing-step1

Да кажем, че искате очите да бъдат горе вдясно на 1/3 от горния ръб и 1/3 от десния ръб на снимката. Ако фокусирате с центрлната точка и заснемете кадъра, фокусът няма да е върху очите и те може би ще излязат мъгливи.

recomposing-step2

Това е една от причините да има различни фокусни точки. Ако изберете фокусна точка, която се намира горе-вдясно и композирате кадъра така, че при натискане наполовина тази точка е върху очите, ще получите нужния портрет с фокус, който е на желаното от вас място.

recomposing-non-central-fp

Но какво да направим ако фокусната точка не попада точно на мястото, което искате да е на фокус? Тогава на помощ идва прекомпозирането. Още се нарича прекадриране. Когато натиснете спусъка наполовина фокусът се „заключва“. Това означава, че всичко, което е на разстояние толкова, колкото е между фотоапарата и първоначално фокусираната точка, ще бъде ясно и фокусирано, както е показано на тази набързо нарисувана скица:

focus-distance

Примерът показва фокус върху окото. Всичко, което е в този периметър ще бъде на фокус (синята дъга). Това означава, че ако държим фотоапарата в същата точка, можем да го въртим нагоре-надолу, наляво-надясно и стига да сме на същото разстояние от фокусираната точка (в случая — окото), фокусът на финалния кадър няма да се промени. Очевидно ако мръднем фотоапарата напред или назад фокусната точка ще попадне преди или след очите и те ще бъдат по-замъглени във финалната снимка. Затова ако искаме да запазим фокуса там, където сме го „заключили“ трябва да въртим фотоапарата около оста му.

Ето защо техниката на прекомпозиране или прекадриране е следната:

  • Изберете фокусна точка, с която ще работите. Примерно централната. Аз лично ползвам нея в 99.9% от случаите;
  • Гледайки през визьора, поставете точката там, където искате да бъде фокусът на снимката ви;

recomposing-step1

  • Натиснете спусъка наполовина, за да „заключите“ фокуса;
  • С леко движение на обектива, при което тялото на фотоапарата остава в една и съща точка, композирайте кадъра така, както желаете да изглежда във финалната снимка;

recomposing-step2

  • Натиснете спусъка докрая. Имате снимката с фокус точно където сте искали!

recomposing-step3

При повече тренировка това ще се превърне в обичайно действие и дори няма да се замисляте. Направете си експерименти с фокусиране на близки предмети и после прекадриране така, че те да се окажат в ъглите на снимката, снимайте и вижте резултатите. Вече знаете как да управлявате фокуса така, че да придава художествена стойност на снимката.

Няколко думи относно избора на фокусна точка. Аз почти винаги използвам централната. Тя е най-точна при автоматичен фокус. При много модели фотоапарати страничните фокусни точки не са толкова точни, т.е. няма да ви дадат ясно фокусиран обект. Експериментирайте с вашата техника и вижте как с държат различните фокусни точки. Аз препоръчвам при снимане с бленди от 2.8 нагоре да се ползва централната точка. Но ако страничните ви точки са достатъчно точни при автоматичен фокус, използвайте тези, които ще ви бъдат най-удобни. При снимане с много широко отворена бленда (1.2, 1.4, 1.8, 2.0, 2.8) често се ползват странични фокусни точки, защото имаме много плитка дълбочина на фокуса и всяко отклонение може да ни коства точния фокус във финалния кадър. При ползване на странични фокусни точки, които са по-близо до областта, която искаме да фокусираме, движението, необходимо за прекадриране е много по-малко, отколкото при използване на централната точка.
При по-затворени бленди ползването на централната точка няма да доведе до видими отклонения от фокуса стига фотоапаратът да не се движи напред, назад, нагоре или надолу, а само да се завърта около оста си.

Надявам се информацията да ви е от полза.

Advertisements

Автор: lazarovphoto

Тихомир Лазаров - комерсиална портретна фотография

2 thoughts on “Фокусиране и прекомпозиране

  1. Понякога се чудя за какво са всичките тия автофокусни точки, при положение, че те не трябва да са много, а трябва да работят точно : ) Така аз бих бил доволен от 5 точки – 1 централна и 4 периферни.

  2. Реално за качествена работа трябва много по-малко функционалност, отколкото предлага техниката на пазара. Но за да пускат нови модели, все нещо трябва да променят и да обновят, за да има какво да пишат. А това, че повечето от тези функционалности звучат добре, но много хора не ги ползват активно в работата си, малцина го забелязват.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s