Тихомир Лазаров – блог

Блог за портретна фотография

„Като на кино“

11 коментара

Обработката на снимките е времето, което ми е честно казано най-досадно. Заради това правя всичко възможно, за да намаля това време до минимум. Снимката по-горе е с минимум обработка. Най-вече ретуш на временни несъвършенства по лицето като пъпчици или петна от пот. Беше горещ летен ден и се проля много вода (най-вече от моя страна).

Когато мисля за заснемането на даден кадър, винаги се колебая между 2 начина на осветление, които имам в „торбата си“. Единият е т.нар. „motivational light“, а другият не е „motivational light“ :). Не знам аналога на български на „motivational light“, тъй като това е термин, който се ползва главно в кинематографията, а аз нямам много досег с хора от този бранш. Обяснението на термина е, че това е светлината, която мотивира определен начин на ползване на изкуствено осветление така, че да изглежда като естествено осветена сцена. За този термин чух за пръв път от блога на David Hobby (Strobist.com). Там е пълно с материали, които да помогнат на начинаещия фотограф, който започва да се занимава с осветление, както и публикации за вдъхновение на напредналите. Терминът го срещнах в публикация, която разглеждаше фотосесията на кралицата на Англия, снимана от Annie Leibovitz. В момента видеото на блога на David Hobby не е налично, затова може да го видите тук:

От работата на Annie Leibovitz съм научил изключително много за осветление и позиране. Някои от похватите й ги използвам често в снимките си. В една от снимките, които прави, тя поставя кралицата до прозореца и поставя софтбокс, който свети от същата посока както прозореца.

В началото на работата ми с допълнително осветление гледах да запълвам сенките с осветление без да ме интересува много откъде идва светлината от източниците в кадъра (слънце, стайно осветление и т.н.). Това нямаше общо с „motivational light“. С времето разбрах, че има и друг подход, а именно „да не изглежда светнато“. Не разбирах този израз, докато не попаднах на тази публикация.

Та, да се върнем на снимката на кралицата. Тъй като светлината, която идва в стаята от прозореца е естествена за окото, но често пъти недостатъчна, за да бъде направена желаната снимка, е поставен софтбокс, който да симулира и усили светлината. Това дава и повече контрол върху осветлението на самия портрет.

Аз не съм привърженик само на единия или само другия начин на подход към осветлението. Преценявам в случая кое би ми харесало повече като резултат. При снимки, които имат вид „като от филм“, предпочитам да използвам „motivational light“.

Със снимката, която публикувах в началото, искам да покажа нагледно как прилагам този подход.

В стаята, която снимахме, имаше голям прозорец и стайно осветление. Прозорецът беше вдясно от обектива, а стайното осветление — вляво. Стайното осветление не беше достатъчно силно, а и светлината от големия прозорец беше твърде „мека“, а аз исках да имам повече сенки. Причината да нямам толкова сенки е, защото светлинният източник (прозорецът) беше твърде голям в сравнение с модела, който беше твърде близо до него. За целта ми трябваше по-малък светлинен източник. Софтбоксът ми е значително по-малък от прозореца, който беше в стаята, и напълно достатъчен за целта ми. Но, за да не е нужно да балансирам светлината, която идваше от прозореца, с тази на светкавиците, снимах на скорост на затвора от 1/250, което премахна каквато и да било външна светлина от кадъра. Стойността на блендата беше нещо между 3.2 и 5.6. За фотоапарата единственото видимо беше само една светлинка — източникът на стайното осветление, но само колкото да се види, че лампата е запалена, но без тя да осветява модела. Тази светлинка загатва, че има стайно осветление. Останалата част от кадъра беше напълно черна без допълнително осветление.

Тъй като бях решил да работя на принципа „motivational light“, започнах от светлината, която естествено беше в стаята — външна светлина и вътрешно осветление. Тя е светлината, която ме мотивира да сложа изкуственото осветление по определен начин. За да получа нещо, което е максимално близо до естественото състояние на стаята, трябваше да използвам 2 светлинни източника, спазвайки същата цветна температура. Ето и диаграмата на осветлението:

Светлината от прозореца беше симулирана от голям софтбокс. Светлината от стайното осветление беше симулирана от светкавица с обикновен рефлектор, с поставен пълен оранжев филтър (Full CTO). Измерената светлина от стайното осветление беше с около 1/3 – 2/3 стопа по-ниска от ключовата светлина, идваща от „прозореца“ (софтбокса). Гледайки снимката сега, можеше да бъде и по-слаба, за да е по-реалистично.

За моя радост моделът и интериорът изглеждаха чудесно и останалото беше сравнително лесно — да заснема кадъра. Ето отново финалния кадър:

Нядявам се информацията е била полезна. Ако има допълнителни въпроси, свързани с темата, ще се радвам да ги дискутираме.

 

Advertisements

Author: lazarovphoto

Тихомир Лазаров - комерсиална портретна фотография

11 thoughts on “„Като на кино“

  1. По принцип се казва motivated light (мотивирана светлина). Motivational light (мотивираща светлина) е вероятно игра на думи. Техниката с поставяне на филa между основната светлина и камерата е популярна в киното като „wrapping the key“ и често се изпълнява с много големи отражатели – чаршафи, плоскости и т.н. (защото толкова големи софтбоксове са непрактични). Ефективно се създава илюзия за edinstwen голям естествен източник на светлина, и светлината сякаш загръща обратната страна обекта (оттам.и wrapping the key).

    Много готини проекти; чудесно кадриране и обработка. Само светлината на места стои студийна, но пък придава общ стил на всичко. Поздравления.

  2. Благодаря и за поясненията.

    Понятието „wrapping the key“ не го знаех технически. Мерси за пояснението. На последните проекти ползвам точно такъв вид осветление съвсем интуитивно, без да знам технически нещата, на база наблюдение и имитиране на светлина. Ще прочета малко за „wrapping the key“, за да видя дали не пропускам още работи.

    – Тихомир

  3. Pingback: “Рано сутрин” | Тихомир Лазаров - блог

  4. Pingback: „Машинописката“ | Тихомир Лазаров - блог

  5. Здравейте. Надявам се по темата, но и не съвсем. Този филмов ефект се постига и с фотошоп предполагам? Много харесвам снимките на Елена Шумилова, но не успявам да постигна такъв ефект. Също и снимките на Саид Мхамад харесвам, заради подобният ефект. Бихте ли споделили техники на заснемане (снимките са на открито) и последваща обработка? Благодаря за всичко, което сте споделили в блога си. Чета Ви и препрочитам с интерес 🙂

    • Здравейте. Филмовият ефект, за който говоря и който може да видите в повечето ми публикации е постигнат с осветление, а не с обработка. Аз не съм толкова добър в обработването и не се задълбочавам повече отколкото да променя контраст и цветове. Светлината не мога да я променя. Ако нещо е осветено плоско, не мога да го променя или по-точно трябва да нарисувам нова светлина и нови сенки, а това е твърде трудоемко и си личи. Моята цел е да снимам колкото мога повече така, че да не се налага после да пипам много. Ето защо аз не се задълбочавам толкова в обработването, а в осветлението. Поради тази причина написах и статията за софтуера, който използвам за обработка:
      https://fotografiazahora.wordpress.com/2015/01/10/софтуер-за-обработване-на-снимки/

      С това искам да кажа, че не се нуждая от много знания по обработка, за да публикувам снимките си, нито от специфични plug-ins.

      Фотографите, за които говорите не съм ги чувал. Сега ще погледна за какво става въпрос.

      Погледнах и коментарът ми е, че снимките и на двамата са основно с естествена светлина и наблягат главно на обработката, за да опитат да симулират по-осветени или по-тъмни части в снимката. Поне за моето око винаги си личи, че или е изсветляван човека (поне лицето) или е затъмняван фона около човека. Останалото е отгоре да се добави нов слой, с който да се оцвети снимката. Има много начини за това. Един от тях е „Curves“, където се пипат каналите за цветовете така, че да се хареса на вкус (няма „правилен“ начин). Другото е да сложите layer в плътен цвят, да сложите режима на soft light, overlay, screen или някой друг по ваш вкус и да настроите прозрачността колкото ви е нужна (пак на вкус).

      – Тихомир

      • Благодаря за бързия отговор. Чела съм статията Ви за използвания от Вас софтуер и всъщност почти всичките Ви съм чела :). Пробвах с „curves“ и с layer, но снимките, както каза моят мъж, изглеждат все едно виждам замазано, като нефокусирани. Мислех си, ако са леко недоекспонирани дали няма да се получи след това с curves? Отново благодаря 🙂

      • Преди всичко обработката има за цел само да допълни малко към снимката, а не да я промени до неузнаваемост.

        Ако дам пример с готвенето, това е като да опитаме да променим пилешка супа с подправки така, че да има вкус на пълнени чушки.

        Затова е нужно снимките да са направени максимално близо до варианта, който ни е необходим, а после да добавим само подправките, които да доовкусят основата.

        Curves е изключително универсална функционалност и е трудно да се прецени какво точно сте пробвала, защото ако се работи само с RGB канала става едно, а ако се работи с цветните канали става съвсем друго. Ако „работата“ по различните канали е само с крайните точки, става едно. Ако се работи с новодобавени вътрешни точки по кривата става нещо още по-различно. Затова вариантите са хиляди.

        Това за недоекспонираните кадри не го разбрах, но аз лично експонирам правилно кадрите си според това какво снимам. Ако снимам дневни неща, са експонирани така, че да изглеждат дневни. Ако снимам нощни кадри са експонирани така, че да изглеждат нощни.

        Това, което тези фотографи правят е да затъмняват/изсветляват (или прилагат други филтри) върху части от снимката, използвайки маски върху слоеве, които са или adjustment layers или са слоеве с филтър.

  6. Благодаря отново за отговорите. Приятна вечер Ви пожелавам 🙂

  7. А БЯЛАТА КОНТРА В КОСАТА ОТ КЪДЕ Е?

    • Няма „бяла“ контра. Тъй като косата на модела от този ъгъл отразява директно светлина като огледало, това е средната част на осветлението, която е най-интензивна и там оранжевият филтър е почти без значение (само сваля от интензитета на светлината), защото осветлението е било твърде близо до филтъра и е било достатъчно силно, за да „пробие“ и да не успее да се оцвети в центъра (или оцветяването да бъде много слабо). Скоро използвах същия ефект при едни други снимки.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s