Тихомир Лазаров – блог

Блог за портретна фотография

Защо снимките ми стават мъгливи, а изглеждаха добре, когато ги снимах?

2 коментара

Снимка на цвете

Обикновено така изглежда снимката на гърба на фото камерата ви. Тъй като не винаги имаме време да уголемим снимката и да видим детайлите, подминаваме я и казваме — снимката стана добре.

Но……Прехвърляте снимките на компютъра си и какво да видите. Снимката на монитора ви изглежда така в детайли:

Снимката изглежда така на вашия монитор

Каква е причината това да се случи?

В текущата ситуация снимката е правена вечер и единственият светлинен източник е бил електрическа крушка. Тъй като крушката е 75W (обикновено домакинствата използват крушки с подобна мощност или енергоспестяващи, които са равностойни на тази мощност) и се намира далеч от обекта на снимки, светлината, която достига до него е сравнително слаба.

Вашето око е много по-способно да види детайлите на обекти при слаба светлина, отколкото фото камерата. Това, че вие виждате дадени обекти, не означава, че фото камерата ще ги види. Дори и с най-скъпите фото камери на пазара и най-скъпите обективи, все още човешкото око е много по-добро в тази „дисциплина“ — разпознаването на детайлите на обекта при слаба светлина.

За да разберем защо снимката става мъглива, ще навлезем в малко детайли относно това, как фото камерата вижда изображението.

Когато натиснете бутона, с който правите експонацията (или „снимката“) стават много събития във фото камерата, но ще разгледаме доста опростен вариант.

Нека си представим фото камерата като една тъмна стая със само един прозорец, който има щори. Срещу прозореца има стена, на която се „проектира“ образа, който се вижда през прозореца (това е сензора на вашата фото камера). От своя страна сензорът предава данните на паметта и имате записан файл. Прозорецът е обективът. Ако прозорецът е малък, ще влиза малко светлина. Ако прозорецът е голям ще влиза много светлина. Когато натиснете бутона за експонацията вие отваряте щорите на прозореца. Светлината влиза през него. Ето примерна схема на аналогията:

Опростен аналог на тялото на фотокамерата.

Това е поглед на тъмната стяа отгоре. Черната линия е прозорецът. Белите линии са щорите (или кепенците). Червеното е стената, на която се проектира образа.

Когато натиснете бутона се отварят кепенците и нахлува светлина. Тази светлина проектира образа на стената и кепенците се затварят.

Имаме 3 основни характеристики, които влияят на това какво ще е качеството на снимката:

1. Колко е голям прозорецът (в терминология на фотографията, ще рече „колко е по-отворена диафрагмата на обектива“ или „f-число“ или „f-stop“ или „апертура“). При по-голям прозорец ще влезе повече светлина. При по-малък прозорец — по-малко светлина.

2. За колко време кепенците са били държани отворени, за да влезе светлината.

3. Каква е чувствителността на стената към светлината. Ако не е много чувствителна, кепенците трябва да бъдат държани по-дълго време отворени или трябва да имаме по-широк прозорец. Ако чувствителността към светлината е голяма, то кепенците може да бъдат отворени по-кратко време, и прозорецът може да бъде по-малък.

Обикновено обективи, които пропускат повече светлина са по-скъпи. Наричат се още „бързи обективи“, защото те насищат бързо „стената“ със светлина и кепенците могат да бъдат отворени по-кратко време.

Сега си представете, че за всяка част от секундата, когато кепенците стоят отворени всеки образ, който се види през прозореца се наслагва върху предишния. Всеки от тези образи си го представете да е изобразен върху прозрачно фолио. Какво става ако насложите ЕДНАКВИ образи върху 5 еднакви листа прозрачно фолио и подравните листите? Ще изглежда като ясен образ. А какво ще стане ако насложите леко РАЗМЕСТЕНИ образи върху 5 еднакви листа прозрачно фолио? Полученият образ ще бъде размазан.

Ето пример с 2 изображения, които са насложени едно върху друго, но се разминават леко.

Това е и причината финалното изображение да бъде размазано или мъгливо — защото са се насложили едно върху друго изображения, които не са били еднакви.

Но как се получават различните изображения?

Има 2 причини:

1. Или „стаята“ (фото камерата) не стои на едно място, докато са отворени кепенците.

2. Обектът не стои на едно място, докато са отворени кепенците.

Как можем да избегнем това?

За да получим ясно изображение ни трябва неподвижен обект, докато кепенците са отворени. Ако обектът се движи, трябва кепенците да се отворят за много кратко време, за да може по време на експонацията (влизането на светлина през „прозореца“) обектът да бъде хванат в статично положение. Ако, кепенците са отворени за кратко, ще влезе много малко светлина. Това означава, че или прозорецът ни трябва да е голям или стената трябва да е много чувствителна на светлина, за да „запомни“ обекта бързо. Другият вариант е да осветим добре така, че светлината, която влезе през прозореца да е достатъчно силна, за да не трябва да чакаме стената да се „насити“.

Добре де, след толкова много аналогии — как да снимам цветето така, че да не е замъглено?

1. Може ли да го осветите по-добре? Ако можете, това ще реши проблема.

2. Не мога да го осветя по-добре. Какво да правя? Тогава сложете обектив с по-голяма диафрагма. Ако нямате такъв или обективите ви не се сменят, тогава преминаваме към точка 3.

3. Отворете кепенците за по-дълго време. Как става това? Ако сте с аматьорска фото камера я включете на ръчен режим. От ръководството намерете как се прави „компенсация на експонацията“. Трябва да стигнете до меню, където виждате:

-2…-1…0…+1…+2

Когато премествате указателя надясно увеличавате времето, в което кепенците стоят отворени. Това означава, че ще влиза повече светлина. Това е добра новина, но какво ще стане ако помръднете леко фото камерата? Ще имате същия проблем. Решението е да стоите неподвижно. Тъй като това физически не е възможно за вас докато държите фото камерата, тогава намерете стабилно място — поставка или статив, на който да стои фото камерата докато трае експонацията.

4. Нямам статив, нито къде да сложа фото камерата. Какво да правя? Тогава преминавате към последния вариант — да увеличим чувствителността на „стената“ (или на сензора на фото камерата). Тази чувствителност се нарича още „ISO“. Като ви кажат „промени ISO-то“, значи да промениш чувствителността на сензора. Ако чуствителността се увеличи, тогава времето за което кепенците трябва да стоят отворени намалява, с което намалява и вероятността да имате замъглена снимка.

Е, защо тогава не увеличим чувствителността от самото начало и да приключим с въпроса?

Има един малък проблем — при по-голяма чувствителност, сензорите загряват повече и изображението, което се получава има „шум“, т.е. точки, които не са от реалното изображение, но присъстват там. Ето уголемено изображение, в което присъства шум, поради увеличена чувствителност на сензора:

След всичко казано трябва да направите компромис. Целта е ясно изображение, затова направете компромис и направете едно от следните:

1. Осветете обекта по-добре или

2. Сложете обектив с по-широка диафрагма или

3. Сложете фото камерата на статив и увеличете времето за експонация или

4. Увеличете чувствителността (в краен случай). Ето защо за качествени снимки е добре да държите чувствителността на ниска стойност. В този случай трябва да използвате един от методите 1, 2, 3.

Advertisements

Author: lazarovphoto

Тихомир Лазаров - комерсиална портретна фотография

2 thoughts on “Защо снимките ми стават мъгливи, а изглеждаха добре, когато ги снимах?

  1. Pingback: Моят „професионален фотоапарат“ не прави хубави снимки. Какво да правя? « Фотография за хора

  2. Pingback: Моят „професионален фотоапарат“ не прави хубави снимки. Какво да правя? « Тихомир Лазаров

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s